TRIVIUM - "In Waves"

На всеки понякога му се е случвало да не оцени дадено произведение на изкуството по подобаващия му начин при първата си среща с него. Може да отнеме месеци, а дори и години да открием истинската красота на един албум, филм, книга и т.н. Сега, седнал пред белия лист, в чиято горна част стои надписът "Ревю на Trivium - In Waves", се чудя откъде да захвана албума. Прехвърлям писанията си за предния "Shogun" (2008), само за да стигна до заключението, че преди три години не съм преценил съвсем правилно изданието. Всъщност от днешна гледна точка и "Shogun", и "Ascendancy" (2005) без проблем влизат в личния ми топ 50 на най-добрите албуми за изминалото първо десетилетие на 21 век. А от това (и от обецата на ухото) следва, че просто в случая трябва да подходя по-внимателно към анализа на новото творение на Trivium.

   В непосредствена времева близост с "Shogun" и "Ascendancy" актуалният диск няма как да не бъде изправен пред угрозата да остане в тяхната сянка. В свои интервюта обаче Trivium вдигнаха летвата с твърдението, че "In Waves" ще звучи като кръстоска между големите си предшественици. Естествено феновете са обръгнали на подобни изявления и едва ли много от тях са се "вързали". Но - хоп, изненада! - Trivium не са ни подвели. Поне що се отнася до основните стилови прийоми в арсенала им. Още на първо слушане обаче е ясно, че в "In Waves" групата е избягала от дългите, разгърнати песни и залага предимно на кратки, стегнати парчета (най-продължителното е около пет минути и половина). Това, от една страна е окастрило материала откъм детайлна разработка на всяка идея (един от основните козове на "Shogun"), но пък от друга маркира стремеж към директност и композиционна простота, което, убеден съм, лесно ще допадне на хората, които ценят прямотата в метъла. Изобилието от рифове и сола несъмнено ще накара мнозина да разкършат вратни мускули. Все пак Corey Beaulieu и Matt Heafy винаги са били като шило в торба по отношение на случващото се върху китарния гриф и "In Waves" не е изключение от правилото. И тук идва най-същественият проблем на диска, пряко следствие на казаното по-горе: чисто композиционно елементите не са впрегнати в достатъчно раздвижен песенен изказ. Това оставя част от парчетата (например "Chaos Reigns" и "A Skyline's Severance") да преминат леко в периферията на колосите от околния ландшафт - едноименната "In Waves", подобната на морска буря "Inception of the End", смазващата "Dusk Dismantled" и най-вече "Built to Fall", която е създадена да бъде концертен химн. "Caustic Are the Ties That Bind" от своя страна е еманация на способността на Trivium да вплитат в музиката си различни нишки, без резултатът да губи характерното им звучене. А за десерт ни е оставена "Of All These Yesterdays" - една от най-красивите перли в диска, която е изградена на баладична основа и чието съвършенство (заедно с психеделичното аутро "Leaving This World Behind") затваря албума по прекрасен начин.

   Дизайнът и реализацията на новия диск впечатляват на визуално ниво с мрачните си сиво-черни краски и с доста нетипичния клип към заглавното парче. Трябва обаче да внимавате към коя точно версия на албума посягате. Специалното издание съдържа 5 бонуса, но само два от тях (пуснатите по-рано под различна форма "Shattering the Skies Above" и кавъра по Sepultura "Slave New World") са "залепени" зад останалите парчета. Останалите три са вкарани в основния траклист на "In Waves" и това явно е направено с цел да се запази определен смислов порядък, но пък увеличава продължителността на албума с около 16 минути. В случай, че не сте запален фен на тема "Trivium", толкова музика е твърде възможно да ви натежи, а и личното ми мнение е, че от допълнителните песни (освен двете споменати по-горе) си заслужава единствено интродукцията с източни мотиви "Ensnare the Sun".

   В заключение бих казал, че "In Waves" ни представя едни не толкова предизвикателни Trivium, които обаче не спират да търсят нови подходи към музиката си. И въпреки дребните си недостатъци, албумът с лекота оставя зад себе си почти всичко появило се на пазара в последно време. Е, с оглед въведението на това ревю май не би трябвало да ми се предоверявате ;-) Тогава единствено бих ви препоръчал да се гмурнете насред вълните и сами да откриете дали наистина тихите води са най-дълбоки, или просто поговорката има и друго измерение.