MEGADETH - "TH1RT3EN"

Роден на 13 септември, започнал да свири на китара на 13, през 2011-а Dave Mustaine и неговите Megadeth издадоха своя албум номер 13. И той се оказа подводен камък за групата. Надеждата, че "Endgame" (2009) ще бъде надскочен или поне повторен не се оправда. "Th1rt3en" е всичко друго, но не и хомогенен и класически Megadeth. Да - има ги прекрасните рифове, да - има ги препускащите сола и страхотната ритъм секция ("New World Order"), но албумът е по-скоро колекция от песни, отколкото пълнокръвен диск и ще остане в сянката на предшественика си. За да почете числото 13, MegaDave е набутал в рамките на близо 60 минути 13 (колко оригинално!) композиции, една част от тях със съмнителни качества. 13-ият албум бележи и завръщането на блудния син David Ellefson. Някой да си е мислил, че ще се мине без промени в състава? Невъзможното се случваше през 90-те.

   Тринадесетицата е закодирана и в самото заглавие на албума - "Th1rt3en". Дори свещите на обложката са 13!. Въобще числото е издигнато в култ от новородения християнин. Но това не е помогнало и "Th1rt3en" лесно може бъде забравен още след първото слушане. Като добавим и факта, че с този запис Dave Mustaine изпълнява договора си с "Roadrunner Records", изводът, че албумът е просто опит за отбиване на номера, е доста логичен. То и Vic Rattlehead е обърнал гръб на всичко.

   Какво всъщност предлага "Th1rt3en" - сборка от стари, презаписани и нови парчета - своеобразна разходка из дебрите на Мъстейновата душевност.

   "New World Order", "Black Swan" и "Millenium of the Blind" вече са се появявали под една или друга форма - "New World Order" и "Millenium of the Blind" като бонуси към ремастрираната версия на гениалния "Youthanasia". Съдбата на "Black Swan" е почти същата, но композицията, създадена за сесиите на албума от 1994 г., става част и от специалната версия на "United Abominations" (2002). И в трите парчета личи почеркът на онези буйни години, когато Megadeth бяха по-големи и от "вечните врагове" Metallica.

   Откриващата надъхана тресня "Sudden Death" е част от "Guitar Hero VI". А "Never Dead" е включена в саундтрака на друга игра със същото име.

   За да докарат бройката до заветното число 13 - Dave Mustaine, David Ellefson, Shawn Drover и Chris Broderick са понаписали това-онова. Което в никакъв случай не е лошо, но и е далече от класата и възможностите на музикантите. Полирания звук на Andy Sneap в "Endgame" е заменен от по-грубоватия рокендрол на Johnny K ("Guns, Drugs & Money"). "We, the People" е единият от върховете в албумас ориенталското си соло. "Whose Life (Is It Anyways?)" е все едно излязла от шедьовъра "Countdown to Extinction" (1992). "Deadly Nightshade" предлага възможно най-добрите вокали на Mustaine (за които може да се изпише научен труд на тема "Megadeth са страхотна група с един невъзможен вокалист, но без неговото виене, групата нямаше да бъде страхотна"!)

   В албум от 13 композиции няма как да няма и слаби моменти, като "маймунския" сингъл "Public Enemy No. 1" или безличната "Wrecker".

   И за да бъде спазена мантрата на тринадесетиците, последната песен в албума носи заглавието "13". И е едно от най-добрите попадения в диска - с бавното си баладично начало, изцедените през зъби вокали и среднотемповия си край.

   Ако си затворим очите, "Th1rt3en" не е никак лош албум. Само че Megadeth имат "Peace Sells... But Who's Buying?", "Rust in Peace", "Countdown to Extinction" и т. н. Все шедьоври. Един "Th1rt3en" въобще не може да се мери и на най-слабите страни на горепосочените дискове, ако те въобще имат слаби страни. Но на фона на "Lulu" си е просто гениален!