ARKONA - "Slovo"

Подписването с голям лейбъл, какъвто е "Napalm Records", несъмнено даде шанс за изява пред по-широка публика на руската паган-фолк група Аркона. Похвални са и усилията на музикантите чрез акцентиране на по-сложни и многопланови композиции, а не на бутафорна пропаганда, да се откроят сред множеството групи, възпяващи славянското родноверие.

   След забележителния "Гой, Роде, Гой!" от 2009 г., включващ много гост-музиканти и изпълнения на пет езика, очакванията към новото творение, бяха изключително високи. Аркона обаче заложиха на изненадата, създавайки албум съвсем различен по дух и внушение. "Слово" не носи ударния заряд на предшественика си, а представя поглед от друг, по-умозрителен ъгъл на проблематиката, която вълнува изпълнителите. Албумът е една разностранна творба, в която всеки може да намери нещо за себе си или да се обърка в лабиринта на сложната фабула. Аркона абсолютно съзнателно поемат риска за противоречиви мнения. Някои слушатели ще окачествят "Слово" като разкъсан и хаотичен, други - като авангардна рок-пиеса или саундтрак с включени фолклорни инструменти. Освен музикални, пред феновете са поставени и интелектуални предизвикателства - езиковата бариера за неразбиращите руски език, изискващите известни познания по история и славянски фолклор текстове, способността за бърза пренастройка към заложения модел на резки преходи в настроенията на песните.

   Музиката е в характерния за Аркона стил - бързи китари и барабани, редуване на чисто с харш пеене на Маша "Scream" Архипова, фон от народни инструменти, речитативи и хорове. Спазена е традицията за включване на гост-музиканти, този път повече във фолклорната част. Инструменталните изпълнения са изпипани и играят често ролята на гидове към неочакваното развитие на албума. Подчинени на този сложен замисъл, песните трудно могат да избегнат субективна оценка.

   Любителите на епичното звучене биха отличили "Аркаим" , посветена на старинния град, люлка на древните индо-европейски народи, "Заклятье" ("Заклинание"), "Никогда" ("Никога") и едноименната с албума "Слово". Нарации, шамански барабани и напеви, китарни рифове, гневни харш вокали и народни инструменти се преплитат в мистични оди за силата на словото, магията на думите и зовът на Майката Природа, като отнасят към небесата молитвите към изначалния славянски бог Род.

   Феновете на фолклорните мотиви ще предпочетат "Леший" ("Таласъм") или "Стенка на Стенку" ("Стена срещу стена"). Ритмичните ударни секции, бойки мелодии, изразителното пеене на Маша - ту закачливо, ту заканително, въвеждат в атмосферата на песните. Таласъмът отвлича и поробва до дълбока старост момък, дръзнал да влезе в горските владения. Стенка на Стенку е древен обичай, който се е провеждал се на 24 юли (месец липен по старославянски), в чест на бог Перун. Две редици мъже се изправят едни срещу други като две стени и започват юмручен бой в средата на полето.

   Не са забравени и почитателите на баладите. Тъжните песни, "Там, за туманами" ("Там, зад мъглите") и "Во моем садочке…" ("В моята градинка") са със сходно съдържание - мъката по загубата на близък човек. Мелодията се изпълнява основно от народни инструменти, с епизодични включвания на китари, подсилващи ефектния фолклорен двуглас. На финала на албума настроението ескалира с направо зловещата сибирска народна песен "Зимушка" ("Зима"). Като вой в студена мъгла двата женски гласа пеят и изплакват едновременно историята на семейство, в което цари неразбирателство. Жената убива мъжа си, сломена от нещастната си съдба, напълно загубила разсъдъка си, накрая започва да вика мъртвия да се прибере у дома.

   Трябва да се кажат и няколко думи за недостатъците на "Слово". Например, прекалено дългата "Больно мне" ("Мъчно ми е"), на апокалиптично-екологична тема, определено доскучава. Нееднозначни оценки предизвикват също "Предок" ("Предшественик") и "Потомок" ("Потомък"). Във втората се изявява петгодишният син на Маша. Клетвата пред езическите богове и Майката Земя звучат неубедително в устата на толкова малко дете - това едва ли са негови мисли, а по-скоро заучени чужди думи. Двете композиции се състоят само от речитативи, които са непонятни за нерускоговорящата аудитория и логично навеждат на мисълта, че албумът би могъл да мине и без тях.