SINISTER - "The Post-Apocalyptic Servant"

Sinister! Добрият стар Sinister! Всеки, чийто краниум е бил премазван от 90-арската класика "Cross The Styx" знае прекрасно, че на холандците може да им се разчита за най-невероятни неща. Например за това да дойдат до Русе на крака, за да представят предишния си шедьовър "The Carnage Ending" (2012). Или за това да звучат все така убийствено, при все че от оригиналните членове на бандата се задържа само култовият Aad Kloosterwaard (барабани, вокали).

   Все пак, не може да се казваш "Ад" и да си случайна личност, нали? Затова, запазете спокойствие и се пригответе за поредното разпиляване на червата и мозъка ви по пода. Aad и компания отново са тук, а единственото озадачаващо нещо в "The Post-Apocalyptic Servant" е липсата на задължителното носталгично интро на клавир. Този път масовката започва още с първите секунди на "The Science Of Prophecy" и продължава непоколебима в следващите 43 минути. Това е нонстоп клането, което всеки болен фен на Sinister очаква да чуе, а майсторите-касапи все така охотно му предлагат!

   На фона на всички находки от тази толкова благодатна за дет-метъла 2014-а година, новият албум на холандците изпъква с възхитителна интензивност и дивашки ентусиазъм. Може и да сме 21 век, но за Sinister нещата не са се променили особено от 1992-ра насам. Бандата си остава пример за ежедневието на групите от най високите етажи на ъндърграунда - пиенето на бири представлява основната част от работните задължения, а свободното време е прекарано в измисляне на възможно най-зловещите и изобретателни рифове. Откакто са в обновен състав, холандците решително залагат на американски тип звучене, но еврошовинизмът винаги им е бил чужд. А "бавното" темпо при Sinister продължава да е към няколко десетки удара над 100.

   Китарите в "... Servant" звучат като експлозия от сблъсъка между тур-бусовете на Cannibal Corpse и произволна надъхана траш-банда, а барабаните са аудио-портрет на случващото се в ивицата Газа. Басите са отчетливи и доловими без да се напрягате, което е рядкост в тази музика, а вокалите на Aad са превъзходни и зловещи. Продукцията е на 666, и както обичаме да е при Sinister, всяко от десетте парчета има собствен чар, изразен в поне три-четири убийствени рифа и поне един изкъртващ брейкдаун. Стилът им на композиране е такъв, че чистата идейност размазва с ботуша си черепа на формалността. Всичко си е на мястото и в идеални пропорции. По-семплите идеи, за които е удачно да се повтарят, се повтарят колкото трябва, докато по-сложните и приканващи към експерименти такива са преобърнати "с хастара навън". Това е абсолютен професионализъм.

   Теглейки чертата, "The Post-Apocalyptic Servant" е поредният жесток албум на стара и корава банда, с който ще запомним 2014-а година. И ако десетте песни не ви достигат, холандците са подготвили три кавъра за десерт - защото Sinister може да са големи, но не се срамуват, че още живеят в ъндърграунда. Все пак това, именно, е причината да са толкова истински.