SINNER - "Crash & Burn"

Славянски гювеч не може да се сготви без месо, лук, домати, пиперки, ориз, червен пипер, черен пипер и магданоз. Сигурно се питате защо започвам това ревю с вид ястие? Четете нататък и ще ви стане ясно. Този "деликатес" беше една от основните манджи в казармата - наборната, където всеки "бледен юноша" с куп младежки пъпки - т. нар. акне, след 18 години трябваше да престои определен период от време, разбира се, не по свое собствено желание, за да стане мъж. И за да го превърнат в глупак или още по-лошо - в идиот. В казармата защитник на държавата не се ставаше. Та в родната и "любима" на поколения българи казарма неделята беше ден за постни буламачи, понякога галено наричани "манджи". В ЦУЦПМКН "Плевен" или накратко "Централен учебен център за подготовка на младши командири и новобранци" на името на гения Христо Ботев, всеки последен ден от седмицата ни готвеха (силна дума за това, което правеха) славянски гювеч. Сигурно сте учудени от факта, че в славянския гювеч се слага месо и в същото време пиша за него като постно ястие? Ами "совите не са това, което са" или казано по друг начин - в казармата славянският гювеч е постен. Без месо. Само зеленчуци и толкова мазнина, че ескимос може да се маже половин година с нея и пак да му остане за след единствения летен ден, когато и да се падне той. За вкуса няма да говоря. Не подлежи на описание и категоризиране. Просто трябва да го опитате. Но ревюто беше за новия Sinner "Crash & Burn". И той като славянския гювеч или по-скоро като казармения му вариант, е постен. Дори и по-постен, защото както пише в големите рецептурни книги, славянският гювеч може да се приготви и с месо (явно тази част от рецептата са я пропуснали в казармата). За новия си диск Mat и компания се оказаха твърде лоши готвачи, защото са използвали само зеленчуците, малко ориз и много мазнина, защото песните се плъзгат като мокър сапун между пръстите в турска баня. "Crash & Burn" е 15-ия (!!?) албум на групата. Малко музиканти и банди могат да се похвалят с подобно творческо дълголетие. Още повече, че за Mat Sinner това не е единственият проект, в който участва. Все пак той е главна фигура и в успешния клонинг на Judas Priest Primal Fear (тук авторът застава прав и си пуска "Evil Spell"). Но след този нов диск, сиреч 15-ия, едно е ясно - разпиляването в различни посоки не е за препоръчване и в повечето случаи не води до нищо добро. В случая - слушаемо. Още повече, че лидерът се е забъркал и в Alex Beyrodt’s Voodoo Circle, чийто дебют трябва да се появи на 1 декември тази година. Между другото славянският гювеч може да се забърка на котлон, във фурна или в микровълнова. Както ви е угодно. Но думата е за "Crash & Burn" на Sinner. Като се има предвид, че в състава на бандата са още китаристът на Primal Fear Henny Wolter и бившият барабанист на Primal Fear Klaus Sperling, а също така по някое време в групата е бил и Alex Beyrodt, който понастоящем е бивш китарист и на Primal Fear, с когото сега Mat има обща далавера, картинката започва да наподобява сагата за "Manowar и голяяяяямото кралско семейство".
   И дойде ред на диска. А той звучи като набързо събрани парчета и идеи отпаднали от звукозаписните сесии за албумите на Primal Fear. И не само това. В "Crash & Burn" могат последователно да се чуят здрав хеви метъл ("Crash & Burn"), качествен рок с мотърхедски привкус ("Fist to Face"), завладяващи припеви (в зловещата "Break the Silence"), рънингуайлдски хармонии ("Heart of Darkness") и откровени глупости като опитите за купонджийски рокендрол с женски бек вокали ("Revolution" - и по това парче беше сниман клип - "нек’ъф ужас, нек’ъф ат"), полубаладичния опит от типа "и-ние-можем-да-свирим-като-Accept" ("Until It Hurts"), тийнейджърския поп-рок "Little Head" или неуспешния мелодичен мейнстрийм с нежни мъжки беквокали "Connection" ("Unbreakable" въобще не искам да я намесвам). С две или повече думи - загуба на идентичност. Всичко звучи като Primal Fear, но с друг вокал. Въобще славянският гювеч е бърза манджа за всеки ден и всеки дом. Дали обаче има нещо общо със славяните - е тук историята мълчи. За разлика от "Crash & Burn" на Sinner, където е по-добре да си пуснете някой як диск на Primal Fear или още по-добре синъровия "The Nature of Evil" от 1998 година, защото след него, Mat и компания устремно се опитват да направят едно продължително "пътешествие до центъра на Земята", ама с еднопосочен билет. Иначе като продукция "Crash & Burn" е много добър. Henny Wolter и Christof Leim се късат да бичат сола и рифчета, басът е плътен, а гласището Mat Sinner наистина се старае на вокалите. Но явно сирените в началото на албума са се включили от късо съединение или са грешка на дете, което си играе на възрастен. И няма огън, и няма пожар, а само дим. А на дим дори и постен славянски гювеч не можеш да сготвиш, какво остава за нещо по-голямо като нов албум например. Не знам от възрастта ли е, от участието в куп банди и бандички или творческо изчерпване, но Mat трябва да си зададе въпроса дали въобще тежката музика има нужда от подобни безлични албуми като "Crash & Burn" и дали не е по-добре да се съсредоточи върху успешните Primal Fear, отколкото да се опитва да поддържа огъня на няколко фронта. А тук историята не мълчи - примерът още навява хлад на някои нации. Пък и нали самият Mat е кореняк германец.