SIX FEET UNDER - "Undead"

Както феновете на четвъртата най-продавана дет метъл група в САЩ много добре знаят, Six Feet Under понякога се превръща в един подобен на чудовището на Франкенщайн организъм със съшити крайници, които периодично "окапват" и от него остават само неостаряващите му сърце, мозък и гърло - легендата от Cannibal Corpse и достопочтен застъпник на марихуаната Chris motherfuckin’ Barnes, както и ветеранът Steve Swanson. Тогава дяволската вокална бездна, преобърнала представите ни за бруталност в класиките "Butchered at Birth" (1991) , "Tomb of the Mutilated" (1992) и "The Bleeding" (1994), преминава в режим на оцеляване и търсене на прясна плът, която да присъедини към борещия се за живот организъм на групата. Новият човешки материал в машината носи ДНК-то на едно от най-именитите явления в съвременния метъл - щатските NWOAHM-ветерани Chimaira, чийто раздиран от вътрешни конфликти живот бе изключен от поддържащата го система през миналата година. По-конкретно, в новия биологичен и музикален състав на Six Feet Under са замесени ритъм-китаристът и директор на отдел "Рифове" в Chimaira - Rob Arnold и професионалният наемен ударник Kevin Talley, изковал своята завидна репутация с имена като Dying Fetus, Misery Index, Daath, TBDM, The Red Chord, Hate Eternal, няколко паметни репетиции със Slayer и размазващия едноименен албум на Chimaira от 2005 година. Телесната метаморфоза е допълнена от басиста на техничните издеватели Brain Drill - Jeff Hughel, чийто инструмент наброява "само" седем струни.

   Понятието "супергрупа" отново пасва добре на сегашното положение на Six Feet Under, а що се отнася до "Undead", генното смешение с Chimaira очаквано е дало резултат - плътен, тежкотонен, отсечен, праволинеен и много зарибяващ резултат. Прогресарът в мен, залитащ по техничните изпълнения в дет метъла от по-старата ера (Immolation, Gorguts, Nocturnus), напира да се изцепи, че "Undead" представлява една колекция от брейкдауни на Chimaira, но това не би било справедливо. Срещата на таланта на Rob и Kevin с дългогодишния опит на Barnes и Swanson (Steve, соло китара) кара Six Feet Under да звучат като съвременен и освежен вариант на себе си, който вече търси нещо повече от семпла бруталност. Логично, наблюдава се прилика с последния албум преди залеза на Chimaira - "The Age Of Hell" (2011), който също звучи тромаво и тежко. И все пак Mark Hunter не е Chris Barnes, който и тук си е същото леко монотонно чудовище, а Kevin Talley заслужава поздравления - той отново демонстрира страхотна форма и въпреки че се съобразява с праволинейни структури и бавно до средно темпо, успява да пренесе в тези рамки своя атлетичен стил. Заедно с него Jeff Hughel заформя много плътна ритъм секция. Песни като "Blood on My Hands", "Delayed Combustion Device", "Formaldehyde" доказват, че Rob Arnold е попаднал в правилната група и я движи в правилната посока. За мен "Undead" е един зловещо успешен експеримент и един от най-здравите и амбициозни албуми в по-новата история на групата. В него просто няма скучна песен, няма го и еднообразието от предишните албуми - само дет метъл в традициите не на една, а на цели две заслужено легендарни групи.