SLAYER - "Repentless"

2015, Nuclear Blast Records/Wizard

Без покаяние, без никаква прошка и оправдания – новият албум на траш метъл кралете е тук. Истински Slayer, без съмнение, от първото до последното парче. Мощното звучене и високото ниво на песните е показателно за огромната енергия и целеустременост, която гори в групата. Последните няколко години "военният ансамбъл" понесе тежки загуби като в истинска битка. Раздялата с легендарния барабанист Dave Lombardo, както и внезапната кончина на изключителния китарист и силно продуктивен композитор Jeff Hanneman, са удари, които за много рок банди биха били смъртоносни.

   Не и за траш-ултрасите от Slayer. Както Kerry King отбелязва в свое интервю пред Blabbermouth – "Това че Jeff не е тук, не е причина да се откажем".

   Подкрепени от явно единствения достоен наследник на Lombardo, Paul Bostaph, както и от китариста на една друга силна траш банда, Gary Holt от Exodus, калифорнийските машини влизат в студио още в последвалата трагичните събития 2014 година. Разполагат с няколко подготвени песни от King и Lombardo, и една-единствена от Hanneman. Резултатът излиза на съвсем неслучайната дата 11 септември – на нея през 2001 г., когато кулите на Световния търговски център в Ню Йорк бяха сринати от самолетната атака, Slayer заявиха своя "God Hates Us All" сякаш в потвърждение на ужасяващите събития.

   "Repentless" е добре позната, смазваща смес от ултрабързи рифове, двойни каси и брейкове. Вокалните партии на Araya доближават най-силно истерията му именно от албума от 2001, но някак материалът, въпреки че е почти 100% композиран от King (освен "Piano Wire" на Hanneman) носи и не съвсем типична за него мелодичност, още от интрото "Delusions of Saviour", до "Cast the First Stone" и бавната "When the Stillness Comes", която ме върна към "Dead Skin Mask" и другите шедьоври от "Seasons in the Abyss". Във "Vices", както и в "Chasing Death" и споменатата "Cast the First Stone", Paul Bostaph дава виртуозно да се разбере защо е на стола зад ударната машина в Slayer. Безкомпромисно изсвирени бластове, рязки и отсечени брейкове и непрестанна атака, която подплатява тежките, прецизни китари. Новото присъствие на Gary Holt все още не се усеща, което вероятно е и целен ефект, след изявленията на King че "феновете още не са готови за такава промяна". Убеден съм обаче, че звездата на другите титани на траш сцената в Bay Area ще допринесе за развитието и дори разчупването на канонизираната метъл-формула на калифорнийските трашъри, защото въпреки енергичността и непоколебимата музикантска висота, "Repentless" избягва да излиза от рамките поставени от предишните албуми. Slayer обаче са и група, която не би се задоволила да няма нови постижения.

   Можем само да свалим шапки пред безкрайната енергия и безкомпромисност на носителите на грами за траш метъл. Посланието на албума е ясно и категорично – нищо няма да ни пречупи. Така, както твърдят завършващите редове от "Piano Wire", последната песен на Jeff Hanneman: