SODOM - "Decision Day"

Настоящото ревю няма да започне с това колко значими са Sodom и каква е ролята им за траш метъла. Нито с описание на първия им концерт в София през 1991 г., който наистина ще остане в историята на групата и в историята на концертния живот на китната ни родина. Всъщност, точно с това започна ревюто... И все пак то е за "Decision Day" - издаденият през 2016-а нов албум на групата. Ако очаквате от Sodom нещо различно, то нито тези словоизлияния, нито новият им албум е за вас. От чичковците, водени от Tom Angelripper, можете да очаквате нов албум, стабилност, но не и драстични промени.

   "Decision Day" е добър, дори много добър. В каноните на класическия немски траш с леки забежки в различни посоки - ранния блек метъл на групата е реинкарниран, вокалите на места са височки за Tom, басът има още повече пространство, китарите са по-мелодични, има доза акустика и дори груув. Но това не е нещо, което ще промени факта, че Sodom са траш и то от онзи, който кара повечето банди от Голямата четворка да изглеждат като ненаиграли се с инструментите си момченца. Ако трябва да се правят сравнения с дългата и пребогата дискография на троицата, то "Decision Day" директно кореспондира с опуса от 2001 "M-16", но с повече мелодичност. И докато в него под ударите на бас, китара и барабани попадаше в частност Виетнамската война, то тук във фокуса на едноименната тресня е десантът в Нормандия по време на Втората световна, или "D-Day". Разбира се, не липсват и други теми, изревани от Tom Angelripper по възможно най-содомитския начин, който доближава вокалните му издевателства до култа "Persecution Mania".

   И все пак структурата на композициите не почива на елементарност, а точно обратното - обогатява арсенала на трашърите от Гелзенкирхен. Joe Petagno е свършил страхотна работа по обложката. Студената война свърши, но главните виновници за нея са все още тук и продължават да разпалват конфликти, не само военни... Няма как да бъде пренебрегнато преднамереното намигване към Motorhead. След толкова много години и албуми за група, която разработва канони, някак си не подхожда да ги разтегля в посоки, нетипични за самата нея. Може би рифовете можеха да са по-изнесени и понякога солата да не идват от "на майната си". Но това е основно въпрос на личен вкус. Защото сега Sodom звучат повече като себе си, отколкото когато и да било. И ако "Epitome of Torture" (2013) беше поглед назад, "In War and Pieces" от 2010-а се оглеждаше в мелодичността, то "Decision Day" комбинира по много сполучлив начин двете посоки.

   Възможно е феновете на осемдесетарския период на групата да останат недоволни, че липсват рифове, които да се забиват в мозъка още при първото преслушване на албума, възможно е на по-младите почитатели на бандата да им хареса точно съвременността на продукцията, защото по нея е работено доста добре. И двете групи обаче ще останат доволни от тевтонския траш. Със сигурност парчетата от албума ще са добро попълнение към живите класики на бандата - опит, комбиниран с агресия. Да си кавър група на самия себе си не се отдава на всеки. В един момент от историята си Sodom успяха да го постигнат, като с "Decision Day" се завърнаха към оригинала, към онова, което самите те сътвориха. Което е само плюс за бандата. Защото да издадеш 14 албума за малко повече от 30 години е сериозна работа. Важното е, да запазиш свежестта, пък била тя и само под формата на бруталност, и подхода към иновативност. Иначе рискуваш да избягаш много далеч както от корените, така и от вниманието на феновете. От 1981 година до днес Sodom доказват точно това - че винаги ще бъдат на мястото си, когато ги потърсиш. И ако има разочарование, то ще идва от факта, че си ги забравил и не си се сетил по-рано да посегнеш към тях. Защото независимо дали ще си пуснеш "Agent Orange" или "Decision Day", ще получиш едно и също, което повече от 30 години носи името Sodom.