SOLEFALD - "Norron livskunst"

Още от създаването си, Solefald винаги са се славели като една от най-интелигентните и "отворени" норвежки групи. Неизменно черпейки сили и енергия от класическия блек метъл на Севера, двамата основни и единствени двигатели на проекта така и не успяха да влязат в релсите на стила... защото така и не пожелаха да го направят. Постоянният стремеж към новаторство и експериментаторство на поета и писател Cornelius Jakhelln (вокали, китара, бас; активен и със Sturmgeist и G.U.T.) и телевизионния репортер и режисьор Lars "Lazare" Nedland (вокали, клавир, синтезатори, ударни; добре познат и от участието си в Winds, Asmegin, Age Of Silence, Borknagar) се усети още в студийния дебют на Solefald, "The Linear Scaffold" (1997), постепенно набирайки скорост и мощ и избухвайки с пълната си прелест в титаничния "In Harmonia Universali" (2003). Впоследствие набраната творческа инерция бе умело овладяна, шлифована и постоянно облагородявана, за да се стигне до настоящия момент и гръмовното раждане на категорично най-интересния, нестандартен, раздвижен и разнообразен албум на дуото.

   В донякъде концептуалния "Norron livskunst" ("Изкуството на Севера да се живее"), Cornelius и Lazare обединяват по блестящ начин болшинството от идеите си, родени и демонстрирани в течение на 15-годишната им съвместна кариера. Историята в албума, въртяща се около културния подем в Норвегия в началото на XX век, е представена посредством умопомрачително красиво и донякъде изненадващо преплитане на основополагащия за Solefald суров блек метъл на 90-те с поп музиката на 80-те, хард рока на 70-те, традиционните народни мелодии и напеви на Севера и съвременното компютърно аудио-изкуство, великолепно споени от своеобразната запазена марка на групата - майсторски преплитащите се "чисти" и "мръсни" вокали. Безжалостните им дуели господстват и в онези песни в албума, белязани от раздвижен скорострелен блек авангардизъм ("Hugferdi", разкъсваната от пасажи с неравноделни ритми "Norron livskunst" и прорязаната от китарното соло на Vangelis Labrakis от Mencea "Raudedauden"), и в игриво завихрената тресня "Stridsljod (Blackabilly)", посветена на главния герой от романа на Cornelius "Voguesville", и най-вече в среднотемповата звукова фиеста "Tittentattenteksti", в която ядосан детски глас (да, детски, не дет-ски), принадлежащ в действителност на крехката Agnete Kjolsrud (Djerv, екс-Animal Alpha), се забърква в истеричен дует със злокобните ревове на главните ни герои.

   Последната спомената звукова канонада е адски интригуваща не само във вокално, но и в структурно отношение, макар и да не може да се мери с бомбастичната блек метъл вакханалия с осемдесетарска поп естетика и Хамънд орган подплънки "Vitets vidd i verdi", която, наред с прогресивната епопея "Waves Over Vallhalla (An Icelandic Odyssey, Part 3)", явяваща се тематично продължение на "Red for Fire" (2005) и "Black for Death" (2006), печели без особени усилия приза за композиционно най-раздвижената песен в диска. Добавете и разполовяващите "Norron livskunst" кахърни тромпети и саксофони в доминирания от пиано и гласове близо 10-минутен градиращ мрачен опус "Eukalyptustreet", както и откриващата албума колкото епична, толкова и героично звучаща фолк метъл буря по поемата на Olav Hakonson Hauge (1908–1994) "Song til stormen" и финалната, тежко виеща се северна (к)ода "Til heimen yver havet", и може би ще добиете представа за невероятния идеен и творчески размах на Solefald в новия им шедьовър. Разбира се, най-добре би било да го чуете и да прецените сами за себе си.