SONATA ARCTICA - "The Days of Grays"

Типично за повечето банди, застрашени от самоизчерпване, финландската шайка на Tony Kakko продължава тенденцията към усложняване на музикалния изказ. Радушно приета от мнозина заради стихийната си бързина и скорострелна устременост с първите си албуми, постепенно бандата започна да забавя темпото, да набляга на атмосферата, да имплантира все повече театрални орнаменти в композициите си и да се отдалечава от музикалните си корени. Тази насока достига своя апогей с актуалния опус "The Days of Grays". Звукът продължава да е тежък и обилно поръсен с клавири, ала множеството насложени вокали и акцентът върху цялостното, комплексно внушение на песните, както и преднамерено разчупената им схема, със сигурност ще отблъснат редица от най-старите фенове на формацията. Да не забравяме и гореспоменатото "театралничене", което стига чак дотам, че някои от парчетата имат структури, взети директно от подложките на мюзикълите. Всичко това си проличава още от първата композиция след интрото - "Deathaura", която започва с женски вокали и е един прекрасен музикален диамант… но навярно твърде шлифован и разточително пищен за любителите на по-целеустремения, еднопланов и агресивен саунд. Тези хора ще намерят утеха единствено във "Flag in the Ground," която е съчетала в себе си най-добрите черти на типичното за Sonata Arctica ранно звучене. Прогресивът вече не е само външен и не служи като елитен параван, зад който да маскираш семплото си и праволинейно музикантско мислене, както правят повечето "пауър-прогресив" групи - дружинката на Tony Kakko всячески се опитва да разсъждава "прогресивно" още в самия зародиш на идеите. За съжаление това невинаги сработва и доказателството са парчета като "Breathing", "Juliet" и "The Dead Skin", където си проличават най-лошите страни на "новата" Sonata - размитост, претруфеност и фалшиво театралничене. Да, балансът между опростения бързашки метъл и атмосферичната прогресарска пищност определено не е лесен за постигане, ала защо ми се струва, че дружинката на Tony Kakko вече покори тази планина още преди 5 години с превъзходния "Reckoning Night"?