SONIC SYNDICATE - "Love and Other Disasters"

Ще се опитам да го кажа бързо, преди да ме уцели първата запратена към мен бутилка - и в чалгата има добри попадения. Хубави песни, сиреч. Няма да се задълбочавам защо така се получава, ама се намират. Поджанрът "чалга метъл" (или метъл чалга, все още няма консенсус по въпроса за наименованието, а спорът продължава да се подклажда от малки фракции войнстващи иберийски учени с угро-фински произход) също не прави изключение. Тоест има шанс като си пуснете новия албум на Sonic Syndicate да попаднете и на добри парчета. Зависи дали ще издържите да го чуете целия.
   Нека не се разбираме погрешно - албумът може да хареса на мнозина. Всъщност, на мен ми хареса. Една такава приятна, отпускаща смесица от подозрително напомняща AOR тъкан, гарнирана с някой и друг по-якичък риф и отгоре й изшити дерящи се вокали - да се разберем, все пак тази група се води дет метъл. Вокалистът (дерящият се) много се старае. Направо ти се струва, че влага всичко от себе си. Искреност се усеща на моменти, чак ти иде да избършеш някоя сълза от крайчеца на окото си. Другият вокал си е съвсем приличен рок-глас. Барабаните джангърят даже повече от прилично. Китарите - ами има ги. Значи - всички налични елементи на един албум. Какво да не му харесаш? И хората се стараят. И си личи... Е точно това му е проблемът на "Love and Other Disasters". Че си му личи как шведите са се постарали да направят достоен следовник на "Only Human" - албумът, който ги накичи с какви ли не епитети. То не беше новата надежда на шведския метъл. Не беше шведското чудо (това е нещо като комбинация между виетнамско чудо и шведска горчивка). Не беше "групата, преборила 1500 други в надпреварата кой да стане мистър Nuclear Blast... пардон, на кого "Nuclear Blast Records" да издадат албум". Личи си също и че не се получава. Трудничко се стигат високите летви, па макар и те зададени в областта на метъл чалгата. Защото как по друг начин да наречем музиката, правена от група, която след труден дебют с първия си албум ("Eden Fire", суров саунд и идеи в зародиш), печели конкурс от типа "голям лейбъл търси бой банда за еднократна употреба, два хита и няколко десетки милиона печалба" и издава Супер Успешен Диск^TM. Диск, който смесва дет вокали с не-дет композиция бог знае защо. Вече не е нито ново, нито интересно, нито е направено оригинално. А в последвалия продукт миксерът е пуснат на още по-високи обороти. Смесването продължава - тук усещаме и повей от "преди н. б." (Nuclear Blast, де) Да е шаренко, нали. Като не може друго, поне това може да се хареса...
   Обаче независимо дали се харесва или не, "Love and Other Disasters" е един изсмукан от пръстите албум, в който сякаш слушаш едно и също парче в различни аранжименти - чуйте едно след друго първото - "Encaged", и третото - сингълът "Jack of Diamonds", например. Но дори и това не е ново, стотици години преди това композитори като Моцарт и Вивалди са му викали "вариации на тема". Момчетата се пробват. Пък ако стане, нали така.