SOPOR AETERNUS - "Les Fleurs du Mal"

"Руини! Мили сенки! Духът ми пак зове ви!
    Аз вечер ви изпращам с един поклон дълбок...."
     Ш. Бодлер

   Стая, притежаваща странното очарование на отдавна мъртва бохемия. Тъмнина. Мека паяжина в ъгъла. Сребриста лунна светлина. Дъх на декаденс и изсъхнали цветя. Сенките на неща, които никой не помни и за които никой не тъгува. На вратата виси табела - "Les Fleurs du Mal". Това е следващото помещение, прибавено към морбидния музикален палат на Anna Varney. Добре дошли!
   Самото заглавие на изданието естествено веднага изпраща мисълта към един от тримата френски поети-декаденти от 19 в. – Шарл Бодлер. Първото, което ми хрумна, като разбрах как се казва албума, беше че със следващата си перла Кралицата иска да отдаде почит на гения на Бодлер. Още повече, че естетиките на двамата са толкова близки и вдъхновяващи, че би се получило нещо прекрасно в този контекст. Въпреки това Anna Varney опроверга надеждата ми, като малко преди излизането на албума сподели в интервю, че "Цветя на злото" е просто име, някак само дошло при нея - спонтанно хрумнало и няма нищо общо с творчеството на Бодлер. Още повече, че контраста, цветята и упадъка са доста често срещани теми в творчеството й. Тя каза, че ако албумът е реплика към някой друг творец, то той е Жан Гене и по-точно издадения през 1943 г. роман "Notre Dame des Fleurs". Аз съм сигурна, че ако прочетеш книгата (в случай, че не си) ще разбереш защо Anna Varney се чувства инспириран(а) от нея.
   "Les Fleurs du Mal" е албум-пир. За окото (отново е налице изумителен артуърк), но най-вече за ухото. Гласът на Кралицата е наистина уникален - лута се между топъл баритон и трескав фалцет, запазвайки онзи изключително характерен трагизъм. Той разцъфва на фона на множество нюанси и орнаменти в музиката. На много места присъстват хорове, а в "The Virgin Queen" се включват силни мъжки гласове върху подложка от маршови барабани и духови инструменти, носейки асоциации с изпълнението на химн. Тромбони, тромпети, тимпани превръщат "Fleurs du Mal" във водопад от чиста енергия - родена от дълбоката черна вода на тъгата. Глокеншпилът (музикален инструмент подобен по звук на ксилофона) носи светлина в цялостната обстановка - като издърпана завеса в необитавана стая - светлото навлиза, а във въздуха личи прахта - хиляди летящи прашинки, танцуващи върху лъчите. Звукът на различни видове духови инструменти се прегръща със звънливия шепот на камбанки. Тази музикална феерия носи особено усещане някъде вътре в теб - на студ и топлина едновременно - все едно си глътнал буреносен облак, заедно със слънцето зад него. Албумът се слуша на един дъх - звучи, като приказка, събирала през годините различни отсенки на тъгата. Единственото нещо, което прекъсна опиянението ми за секунди бе една реплика, вмъкната между куплетите на "Helvetia Sexualis" - гласът на Кралицата примамва с налудничева нотка, сякаш изплува от тъмнината, а музиката на заден фон напомня стара музикална кутия, чиито звуци отекват в тишината на отдавна изоставен дом. Първоначално не можах да я чуя цялата, затова се разтърсих в книжката с текстовете, а после в Интернет - оказа се, че не е отбелязана никъде. "Let me tell you about love, it's not expensive, would you like to try it?". Сякаш е вмъкната в последния момент, във внезапен изблик на лунатизъм.
   Anna вече е марка, статусът й е повече от култов, въпреки че никога не изнася концерти, а до скоро не снимаше и клипове. "Les Fleurs du Mal" е просто поредното доказателство за незалязващата й креативност. Опознавайки творчеството на Sopor Aeternus, със сигурност ще усетиш ясно какво означава изкуството наистина да е отражение на душата, далеч от брокатените ветрове на комерсиализма и материалното. А кой е човекът, който може с ентусиазъм да посади цветя в раните си, а когато разцъфват - да ги прави на букети под формата на албуми? Кой, ако не Anna Varney Cantodea? Кралицата.