STATIC-X - "Cult of Static"

Е, едва ли точно през 2009 г. Wayne Static ще успее да предизвика създаването на култ към SX (да не се чете "секс" - той си е култов по презумция, ха-ха-ха). Това може и да беше възможно в началото на хилядолетието покрай разкъртващите първи два албума на групата и благоприятния климат за виреене на подобна музика тогава, но сега времената се поизмениха. Естествено на човека с антигравитационната прическа не му пука за подобни констатации и той методично продължава да пуска на пазара ударни дози статично електричество през равни интервали от по около две години, удобно укрепил се в намерената индъстриъл ниша.
   Още откак дебютираха с "Wisconsin Death Trip" в развитието на Static-X липсват изненадващи промени в стила или пък резки спадове по отношение на качеството. Когато нещо не е развалено, не го поправяш - просто, нали? Настоящият "Cult of Static" едва ли ще донесе изненади на феновете (или пък у не-феновете) на бандата, но акуратността изисква да споменем, че дискът не звучи толкова агресивно в сравнение с предходния "Cannibal", което донякъде се дължи и на продуцирането му. Още в началото на въвеждащата "Lunatic" (в която участие записва и не кой да е, а самият Dave Mustaine) се усеща леко притъпения китарен дисторшън, който заедно с баса на Tony Campos създава студена желязна сплав, дообогатена от барабаните на Nick Oshiro. На върха на всичко това, естествено, е вездесъщият Wayne Static, злобно сипещ агресивните си послания с предимно висока артикулационна скорост, което прави наличието на книжката с текстове добро помагало за разшивроване на идеите, родили се в рунтавата му глава. Албумът върви предвидимо, но в участъци като "Tera-Fied" и завършващата "Grind to Halt" подхвърля и по някой друг подводен камък. Всъщност точно парчета като последната, като среднотемповата "Terminal" и като осеяната с набиващи изкопни ями "Hypure" осмислят посягането към този диск, независимо дали го правите от носталгия по първите албуми (като мен), или пък просто от любопитство да разберете как се достига до 16-о място в "Billboard". Най-вероятно обаче "Cult…"-ът ще си остане само в заглавието на албума (извинявам се, ако сте част от фен-клуба на Static-X), защото нито носталгията, нито любопитсвтвото ще върнат календара с 8-9 години назад. А някъде в този период се е загубила и частичка от тръпката.