STEVEN WILSON - "Grace for Drowning"

Дори и съвременният прогресив да си няма свой Бог, то Steven Wilson спокойно може да мине за модерния пророк на стила. С пипала, плъзнали из вече безброй групи и проекти, Wilson неусетно крачи във фона на днешната прог сцена, сякаш по-често в чуждите, отколкото в своите банди. А и те не са една и две. Освен Porcupine Tree и електронния и ембиънт проект No-Man, Steven има и един солов албум - "Insurgentes" (2008), а вече пред нас е и следващото му самостоятелно творение - "Grace for Drowning" (2011). И то, както всичко, докосвано от него, носи една мъглива, уплътнена от меланхолична умозрителност атмосфера, сянка, която все повече се превръща в запазена марка на творчеството на Steven Wilson и в Porcupine Tree, и другаде. Но ако някой счита, че тази атмосфера в "Grace for Drowning" е продукт на навик или просто вече оформен стил - е, не е така. Това е албум с концепция.

   Ако харесвате King Crimson, значи не би било трудно да откриете себе си и в "Grace for Drowning". Защото новият албум на Steven Wilson повтаря именно контурите и релефа на групата на Robert Fripp. Колкото музиката на King Crimson е новаторска, експериментална и сглобена от разнородни елементи, толкова и "Grace for Drowning" на Steven Wilson следва именно това търсене на различната форма, на изграждането на аморфна, разлята структура от психеделия и джаз в една прогресив обвивка, особено характерно за King Crimson на 70-те. Сам Steven признава, че основно вдъхновение, дори мото на работата му по "Grace for Drowning" е точно духът на музиката от края на 60-те и началото на 70-те, когато по-лесно възприемчивият поп-ориентиран формат отстъпва място на развихрилото се въображение на ред вече добили легендарен статус групи, които надхвърлят преградите на съзнанието с експерименталното си звучене. "Grace for Drowning", казва Wilson, отдава почит именно на този дух, на пътешествията из звука и съвсем не е случайно участието на ред култови музиканти, като се започне, разбира се, с членове на King Crimson (Robert Fripp, Tony Levin, Pat Mastelotto, Trey Gunn), както и Steve Hackett (Genesis), Jordan Ruddess (Dream Theater, Liquid Tension Experiment), Dave Stewert... Наистина албумът може да се сравни с пътуване дори само заради разлятата си и удължена форма (два диска с обща дължина 83 минути), изпълнена с мъглива и призрачна атмосфера, разкъсвана на места от експлозивни хорови части, от самотни флейти и саксофони или отвлечени вокали ала Porcupine Tree (например "Deform to Form a Star", "Postcard"). Общато настроение на "Grace for Drowning" е доминирано от една джаз нишка, която свързва отделните песни точно като пътека, където на места са заложени повтарящи се мотиви, така че пътникът слушател трудно би се загубил. На места има намигване към 70-тарски фюжън тип "Return to Forever", дори Al di Meola ("Belle De Joure"), другаде към иконичната "Larks' Tongues in Aspic" на King Crimson ("Sectarian"). Алюзиите с прогресив рока и джаза се допълват и от пространната 23-минутна композиция "Raider ІІ", втъкала в себе си белезите на останалите парченца от албума, с релеф, балансиращ именно по-замисленото и трансово усещане и, от друга страна, изненадващите експлозии от звук, винаги готови да пробудят слушателя от унеса му. Финалната "Like Dust I Have Cleared from My Eye" остава отворена, като край, който винаги може да се превърне и в ново начало, но и като бавно и постепенно излизане в орбита, откъсване от земята и политане, някъде надалеч.

   Не e нужно многословие, за да се опише или предаде експерименталната музика. Вероятно само думата „експеримент" е достатъчна. Всичко, създавано от Steven Wilson до момента, в каквато и да е форма, все представлява един експеримент, локализиран ту в едни по-електронни територии, ту в по-прогресив или пък джаз, но винаги носещ атмосферичност, психеделичност, оттеглено умозрително усещане за нетрадиционна, особена музика. Да се сравнява едно или друго творение на Wilson е безпредметно, тъй като всяко е една самостоятелна запечатана галактика, която няма как да се повтори. Може само да се слуша и хареса или, обратно, да не се хареса. Но ако това е музиката, която би ви допаднала, потопете се в нея, но все пак се дръжте здраво, да не се удавите.