STRATOVARIUS - "Nemesis"

Макар това да е едва третият албум на Stratovarius без участието на ексцентричния китарист и лидер Timo Tolkki и напук на очакванията на "старите" им почитатели, групата не само продължава смело напред, но и се утвърди за пореден път като една от най-значимите в пауър метъл средите. И има защо. Този път спокойно можем да кажем, че момчетата не само са вложили труд и ентусиазъм, но и уверено продължават в избраната посока, прерастваща в „полет" към новото и неизвестното.

Още отриващото парче "Abandon" е в състояние да отвее главата и на най-скептично настроените фенове със своето прогресивно звучене и китарни дуели. Усещането за промяна и нови елементи в добре познатото творчество на бандата обаче идват с "Unbreakable". Със своя заразителен припев и епични хорови партии, парчето определено се нарежда сред най-силните представители на албума. Същото важи и за безкомпромисната "Stand My Ground", чиито тежки китари, галопиращи рифове и напевни вокали създават мрачна, но същевременно и въздействаща атмосфера. Дори и (пре)наситената откъм звукови ефекти и електрони елементи "Halcyon Days" носи своя невероятен чар и заряд - неслучайно Stratovarius са избрали именно нея за пилотен сингъл. Парчето се явява като крайъгълен камък, крепящ финия баланс между миналото и настоящето творчеството на групата, между по-модерното звучене и класическия пауър метъл. Поглед назад към добре познатия strato-звук обръща енергичната и позитивна "Fantasy", която бавно, но сигурно, влиза под кожата със своята мелодичност и заразителен припев. Интерес представлява и седем минутният епос "Out of the Fog", прерастващ в многопластова разтърсваща композиция. Следва химноподобната "Castles in the Air", пленяваща със своята тържественост и напевни вокали. Линията на фентъзи тематиката продължава с пауър експлозията "Dragons", също претендент за титлата „най-запомнящо се и любимо парче" в албума. Крачка назад към по-мрачната същност на творбата прави среднотемповата "One Must Fall", обрисуваща в тъмни краски апокалиптични картини. Перлата в короната на "Nemesis"обаче е нежната, наситена с романтика балада "If the Story Is Over", пристъпваща плахо в началото, но готова да блесне в цялата си прелест и грандиозност, нареждайки се до най-силните и емоционални творби на бандата. Финалният щрих нанася едноименната "Nemesis", чиито мелодични клавири и китарни импровизации карат да се замислиш дали Немезида ще възстанови баланса и ще раздаде справедливост, или просто ще изпепели всеки, изпречил се на пътя й.

Енергичен, мелодичен и запомнящ се, "Nemesis" грабва от първата до последната композиция, въвличайки слушателя във вихър от китарни рифове, галопиращо темпо, гарнирано със симфоничен привкус. Макар да не е това, което повечето фенове очакват, албумът пристъпва уверено и показва за пореден път посоката, в която са се устремили Stratovarius - само напред, въпреки трудностите, изпълнени със свежи идеи и ентусиазъм.