STUCK MOJO - "The Great Revival"

Чудовището се завръща! Две години след противоречивия "Southern Born Killers" (който групата пусна за свободен даунлоуд чрез официалния си сайт) Stuck Mojo вадят на бял свят поредната доза рап-метъл - "The Great Revival".
   Запознатите с творчеството и с историята на групата знаят, че през 90-те години на миналия век Stuck Mojo са едни от лидерите в стила, делят сцената с имена като Machine Head и реализират многохилядни продажби. Всяка хубава приказка обаче има своя край. За Stuck Mojo той настъпва през 2006 г., когато по време на записите на "Southern Born Killers" си тръгва фронтменът Bonz и творческият процес е оставен изцяло в ръцете на лидера на групата Rich Ward. Междуличностните проблеми на двамата се оказват непреодолими и Bonz e помолен да напусне. С това на практика се слага край на групата такава, каквато я познаваме до този момент. А именно: страшно агресивен, надъхващ рап-метъл с ужасно яки рифове и запомнящи се вокали. Който е слушал нечовешкия концертен албум "HVY1" (продуциран от гуруто Andy Sneap) неминуемо е усетил за каква страхотия става въпрос. Е, тези времена са безвъзвратно отминали. Заместникът на Bonz - Lord Nelson е мнооого, много далеч от класата не предшественика си. Музиката на Stuck Mojo e загубила огромна част от енергията си. Докато в "Southern Born Killers" все пак повечето парчета бяха, да речем - приятни за слушане, то в "The Great Revival" ставаме свидетели на несполучливо експериментиране с различни стилове и похвати, което специално за тази група е силно непрепоръчително. На кой по дяволите му хрумна да вкарва шибано американско кънтри в Stuck Mojo? Непростим гаф! Можем да преглътнем значителното олекотяване на музиката (да се чете "комерсиализиране в негативния смисъл"), можем да подминем и крайно неубедителните включвания на женски вокали, но това с кънтрито прелива чашата. Преди някой да ме обвини в тесногръдие ще споделя, че аз съм последният, който ще се възпротиви на експерименти в музиката. Разбираемо е, когато някой експеримент се окаже неуспешен - какво пък толкова, важна е идеята. В конкретния случай става дума за целенасочено търсене на по-широки пазари, при това - изпълнено зле. Крайният резултат е една безвкусна манджа с грозде, чието единствено място е в кофата за боклук.
   За да сме поне малко обективни, трябва да споменем спасителните сламки на албума: "15 Minutes of Fame", "The Flood" и "The Fear", които са като мощен тупаник във физиономията на фона на останалата боза в диска.