SUFFOCATION - "Pinnacle of Bedlam"

Честта да открият екстремната 2013 година се падна не на кой да е, а на Suffocation. На самите архитекти на бруталния дет метъл, които положиха камъка на стила преди 23 години. С времето върху основата се издигна храм, чийто олтар е в непрекъснат строеж от пълчищата групи, дълбаещи в наследството на американците. В едно изречение с Cannibal Corpse и Morbid Angel името на Suffocation натежава точно колкото всяко от тези "свещени" имена поотделно. И въпреки това Suffo останаха там, където се ражда най-висшият дет метъл - в ъндърграунда, окупирали най-високия му връх, и хвърлят над новобранците сянка, ставаща все по-грамадна с всеки пореден албум.

   Сякаш нарочно, за да се знае къде са стигнали и къде ще бъдат погребани, Suffocation кръстиха новия си саблен удар "Pinnacle of Bedlam". Това ли е поантата в масивната кариера на групата? Можеше да бъде, но Suffocation остъргаха небето още в едноименната касапница от 2006 г. От "Suffocation" и достойния "Blood Oath" нататък единствените варианти за движение са левитиране на едно място, или полет надолу. Така мислеха и повечето фенове, особено след като Mike Smith отново си "подаде оставката" с богата гарнитура от ругатни. Но след като и Frank Mullen - гласът, от който и самата Смърт настръхва, прекъсна участието си в турнета, за черногледите ковчегът на Suffocation изглеждаше закован завинаги.

   Странно, но в група с най-малко три представителни за цяло течение в екстремната музика имена като Hobbs, Smith и Mullen, изглежда всеки е заменим, стига във вените му да кипи бруталността на Ню Йорк. "Pinnacle of Bedlam" го доказва, като отново заварва групата в състава от прераждането й през 2004 г. - бележит със завръщането на титуляра от 1988 г. Guy Marchais на китарата и привличането на басиста Derek Boyer (екс-Disgorge, Decrepit Birth, Dying Fetus, Deeds Of Flesh, Vital Remains). На трона на Mike Smith седи нов-стар ударник, доказал, че разбира "деликатното" естество на барабаните в Suffocation - това е Dave Culross, който налага кожите в "Despise the Sun" (1998).

   В "Pinnacle of Bedlam" групата се завръща от четиригодишна студийна почивка и не губи време в изкачване до връхната точка на бруталността. Началото със "Cycles of Suffering" е мигновено отсичане на главата през кръста още в първия такт. В нея и следващите три серии дет метъл тежкоатлетика Suffocation сервират грамадни късове изграждана с години класа. "Purgatorial Punishment" е пример колко съдържателна може да е дет метъл композиция с дължината на пънкария. "Eminent Wrath" е пропита от маратонските барабани, лепкавата китарна слуз и обсебващите вокали на "седемструнния" Morbid Angel, а сингълът "As Grace Descends" преминава като бързия влак през слейърски рифове на стероиди. Едноименната песен носи необходимата дълбочина за композиция, вдъхновена от тибетската Книга на мъртвите и доразвива атмосферата с лирично солово отклонение на тандема Marchais-Hobbs. "Inversion" и "Rapture of Revocation" са диктати по ритмичен дет метъл, чийто мошпит ще отдели момчетата от мъжете на живо. "Beginning of Sorrow", където барабаните са доминирани от Mike Smith, поставя завършека на компактното 38-минутно великолепие на "Pinnacle of Bedlam" и сякаш застава на прага на неизбежния следващ албум.

   Солиден от край до край и непрестанно поддържащ барометъра на бруталността близо до границата на пръсване, новият Suffocation документира групата в шампионска форма - нещо, за което им е достатъчно просто да бъдат себе си в просващи на пода песни и уверени на 100% в името си. Макар и кратък за албум, очакван четири години, и с твърде хомогенна продукция от деткор спеца Zeuss, "Pinnacle of Bedlam" е невзимащ пленници шедьовър. 23 години по-късно Suffocation още водят глутницата.