SWANS - "The Seer"

Изминаха много години, откакто Michael Gira и неговите "Лебеди" буквално пометоха или, за да сме по-прецизни, помитаха вече изградените представи за тежест и емоционална натовареност. Ако не вие, историята отлично помни всички онези странни, контрастни и противоречиви албуми, които американските експериментатори издаваха, докато не се стигна до етап, когато промениха екстремната музика из основи. Една от най-влиятелните групи на нашето поколение, Swans константно отбягваха установените норми, разширяваха или просто чупеха жанровите рамки, за да създадат нови. Разкриваха неподозирани формули, преминавайки отвъд всяка възможна бариера по неравния им, набразден от сложни музикални структури път. Уникалният китарен тон на Gira и мантрата на "вампирската" му спътница Jarboe бяха сериозна заплаха за трезвия разсъдък (а и за нетрезвия, в интерес на истината). Роди се индъстриълът. Наложен бе и пост-пънкът. Помитайки представите и за тях самите, музикантите издадоха ефирния и неочаквано красив "The Burning World" (1989), а поставен до "Cop" (1984) например, за незапознатите бе трудно да повярват, че са изправени пред една и съща банда.

   Swans дадоха облик на цели две десетилетия - веднъж с "Children of God" (1987) и втори път с "The Great Annihilator" (1995). Химни като "Sex God Sex" и "Killing For Company" съвместяваха красивото с грозното; любовта с омразата; доброто със злото. Мистична химера, носеща едновременно ембиънт и пост-рок ДНК, двойният "Soundtracks For the Blind" (1996) беляза оттеглянето на едно наистина голямо и в този смисъл недооценено име в нашата музикална вселена. Swans се завърнаха през 2010 г. "My Father Will Guide Me Up a Rope to the Sky" излезе близо 15 години след "смъртта" на "Лебедите". Jarboe така и си остана страничен наблюдател на възкресението, но от днешна гледна точка изглежда сякаш и тя, и Gira смятат отсъствието й от официалния състав на групата за разумно. То обаче по никакъв повод не се отрази негативно върху необятния звук на албума, който от своя страна съчета суровата енергия на първите студийни записи и разгърнатите, атмосферични пасажи на "узрелите" Swans.

   "The Seer" не закъснява. Две години след великолепното им завръщане, Gira и неговият екип излизат с нещо, което по всяка вероятност ще се окаже най-трудносмилаемият албум на годината. Всъщност никой не си е представял леснослушаем продукт, но това действително надминава всички очаквания. Поднесен под формата на три винила или два диска (Някои от нас с удоволствие биха забравили какво се случи с групата след последния й двоен албум…), записът предлага може би най-разнообразната музика, която Swans някога са създавали. Точно 47 секунди делят "The Seer" от двучасово времетраене и, очевидно, тяхната липса не прави албумът по-малко гигантски в неговата дължина. За да подсили изумлението на, нека го кажем така - обикновения слушател, Michael Gira определя единадесетте нови песни като "незавършени". Тук обаче идва най-важният момент - малцината, способни да издържат принципно непоносимата тежест на тези два часа (без 47 секунди) разбиваща музика, лесно ще проникнат в смисъла на това изказване. "The Seer" е неконтролируем и на места се превръща в истински хаос.

   Още в хода на тревожните шест минути на отварящата "Lunacy" става ясно, че "The Seer" е невероятно напрегнат албум - от онези, които не ти дават покой нито докато ги слушаш, нито след това. (Не)стандартните шизофренични изблици на Gira, с които би трябвало отдавна да сме свикнали, стават плашещи в "Mother of the World". Страшното едва започва. Заглавната композиция е половинчасов парад на лудостта в нейните разнообразни форми и проявления. След оглушително шумното начало и няколкоминутните хипнотични перкусии, точно когато ритъмът успешно е създал илюзия за някаква посока, по която са поели, Swans стоварват тонове дисонантни звуци, само за да стигнат до такъв "финал", какъвто би навлякъл нервни тикове и на Mike Patton.

   В албума гостуват над дузина музиканти, които оставят своя собствен отпечатък, а забележим или не, той е част от цялото. Това, че Gira е така стабилно подкрепен в едно негово безумно амбициозно начинание, каквото е "The Seer", никак не е случайно. Фактът, че Jarboe отново е замесена, за да подсигури фона на "The Seer Returns" и вълшебната "A Piece of the Sky", също не е изненадващ. По думите на певеца-китарист, този албум му е отнел цели 30 години, а в такъв контекст дължината на "The Seer" е… пределно кратка. Дори и такава, тя позволява на групата да постигне съкрушаващ ефект както върху съзнанието, така и върху тялото на слушателя. Днес Swans несъмнено са по-абстрактни и психо от всякога.