TANKARD - "A Girl Called Cerveza"

Tankard никога, ама никога, няма да получат десетка за свой албум. Може с всеки диск да са в подножието й, но все нещо няма да им достига, за да я постигнат. Това се отнася и за "A Girl Called Cerveza". Основната разлика с "Vol(l)ume 14" (2010) или предишните албуми е в обиколката на Gerre - той отново е започнал да придобива формата на екватор. Но пък Tankard се славят като групата, създала най-много песни за алкохол и в частност за бира. Което е връх, откъдето и да го погледнеш.

   Самият албум отново предлага траш, а и няма какво друго да очакваме. Песните отново са за запои и жени, но има и изключения, които показват сериозната страна на квартета, макар тя да остава в сянка, защото бандата е повече свързвана с хумора и пиенето. Логично - като се има предвид обяснението в любов по всевъзможни начини към бирата. Този път тя е на испански (cerveza = бира).

   За трети път ще отбележа, че ревю на нов албум на франкфуртските пиянки е както трудно да се напише, така и лесно. "A Girl Called Cerveza" няма да ви изуми с оригиналност (има някои нови идеи, но за това после) или разнообразие. Има ги и солата, и рифовете на които можеш да си строшиш врата, има и гост участие на метъл дивата Doro в "The Metal Lady Boy" - песен с неокалсическо соло, има го, разбира се, и Gerre, който се кара, както в добрите стари времена. За миг момчетата са отместили поглед от бутилките и са си припомнили собственото минало. "Not One Day Dead (But One Day Mad)" е автобиографична - все пак колко банди познавате, които никога не спряха да записват, издават и да правят концерти, дори и в злокобните за метъла 90 години. Е, Tankard са от тях. 30 лета никак не са малко за една група и “младежите" ги отбелязват подобаващо, като разказват за себе си... в четири минути.

   Освен неизменното си чувство за хумор, групата отново е заела позиция по отношение на теми от ежедневието, като в отварящата "Rapid Fire (A Tyrant's Elegy)" критикува политическото самозабравяне и фалша. Но независимо от сериозната си страна, Tankard винаги ще бъдат в очите и ушите на феновете си купонджии, шегаджии и веселяци, които могат да осмеят всичко и всички. Защото са по-искрени от почти всички останали банди. Защото както самите те казват - няма разлика между група и личен живот, групата това сме ние и ние това сме групата.

   В този албум, колкото и да е типичен Tankard, има развитие на някои интересни нововъведения, които се забелязваха още в "Vol(l)ume 14". Например хеви и пауър рифовете, които украсяват структурата на песните. Което не означава, че групата е олекнала. При тях това ще е загуба на идентичност. А ако към килограмите на Gerre прибавим теглото на останалите трима юнаци, това просто няма как да се случи. В акустичната "Son of a Fridge" изпъква нежната страна на закоравелите пиячи, която избухва с гняв и рънингуайлдски патос. С "Witchhunt 2.0" се заклеймява безконтролното и анонимно писане на хули и обиди, слухове и коментари в Интернет, което се определя като игра без правила. Не че има смисъл да бъдат обяснявани подобни неща на държавата, шампион в троленето - България.

   Обложката - без коментар. Все пак немците имат извратено чувство за реалност, ако това, което са сложили за корица, е тяхната представа за човешкия еквивалент на бирата. Но пък може след две години, когато издават 16-ия си албум да оженят другарката Cerveza и Краля на бирата от "Kings of Beer" (2000). Кой знае? Пък и двамата ще бъдат прекрасна двойка.

   Предполагам, че ви е измъчвал въпросът на колко езика Tankard знаят как се произнася думичката "бира"? Всъщност и те самите не знаят, но на 8 декември ще обогатят познанията си. Пък и тогава ще имате шанса да ги попитате лично. По-важното в случая е, че след 30 години групата е все още жива и пресушава бурета, чаши и бутилки. Наздраве!