TAROT - "Gravity of Light"

Извън Финландия Tarot започнаха постепенно да придобиват популярност, след като през 2002 г. предводителят им Marco Hietala се присъедини към Nightwish. Но който е чувал снажния викинг само като поддържащ вокал на Tarja или Anette, все едно е гледал огън зад стъкло или хищник зад решетка. Marco истински се развихря в групата, в която е основен композитор (редом с по-големия си брат Zachary Hietala и клавириста Janne Tolsa) и текстописец, вокалист и фронтмен. На вашето внимание - Tarot и осмият им студиен албум, "Gravity of Light".

   Това ревю е за хората, които още не са чували за Tarot, но скоро ще поправят тази грешка.

   Финландците определено не са вчерашни. Колелото на съдбата, което се появява на не една от старите обложки на Tarot, не спира да се върти за четирима от метъл ветераните повече от 20 години, но в добро и зло те са заедно и продължават да правят това, което им се удава най-добре - музика. Корените й са някъде във времената, когато хеви метълът е бил оголен до кости и суров- времената на Black Sabbath и останалите пионери на стила.

   Всички в Tarot далеч не са младежи - най-младите са на 40 - но тийнейджърският им плам не ги е напуснал и в съчетание с опита и зрелостта на годините им осигурява запазено място в сърцата на фенове в родната им страна - а вече все повече и извън нея.

   Причината за това е видима още в откриващата песен от Gravity of Light - "Satan Is Dead" стреля точно в целта със стремителен риф, щипка хорови вокали за фон и мащабност, неустоима мелодичност и над всичко това, разбира се, безпогрешно разпознаваемият глас на Marco. Атаката продължава с "Hell Knows", но тук вече влиза тежката артилерия - по-бавен и тягостен ритъм, атмосфера на отчаяние и горчивина и редуване на някак деликатни трели от Marco и вокалния му партньор Tommi Salmela с викове в припевите. Отново набираме скорост с "Rise" - великолепен заразителен припев - и "Pilot of All Dreams", за да потънем обратно надолу, този път в бездната на кипящата потисната ярост "Magic and Technology".

   Централният стълб на албума е гранитният глас на Marco Hietala, но като бръшлян около него се увиват вокалите на Tommi Salmela. Гласовитото партньорство между двамата обогатява музиката и внася дълбочина и динамика в нея. В силно мелодична и драматична (избрана за първи сингъл) "I Walk Forever", вокалният диалог между Marco и Tommi достига висините си във втората половина на парчето. Но след повече слушания песента може и да досади с комерсиалната си лекота.

   Няма такава опасност с личния ми любимец от този албум, заключителната (и изключителната) 7-минутна елегия "Gone", която малко напомня за "Grey" от предишния албум, "Crows Fly Black", но е в пъти по-богата на емоция. Тук повече от всякога, Marco пее в захлас като вълк, който отмята глава и вие срещу луната. "Gone" оставя празнина, след като е извадила душата без памук, а тишината след нея е оглушителна.

   Целият "Gravity of Light" е едно пътуване от лекотата на светлината до дълбините на тъмнината, редуват се извисяващи с потискащи мелодии, но където и да ни водят Tarot, някак винаги намират начин да покажат и зрънце от противоположността - черно в бялото и бяло в черното, като ин и ян.

   Повече от половината парчета в този албум са създадени, за да пляскат в такт с тях хиляди ръце, да припяват цял хор гърла и да се поклаща в ритъма им море от коси. И нямам предвид, че като са писани, Marco е обмислял старателно как да направи хит, а че са заредени с такава простота, искреност, директност и чиста енергия, че не мога да си представя нещо по-заразително от това.