TERASBETONI - "Myrskyntuoja"

Ако Lordi станаха известни с безпрецедентната си победа на "Евровизия 2006", то техните сънародници Terasbetoni (което се превежда като "Стоманобетон") се прославиха като другата финландска метъл-банда, стигнала до финалите на въпросния конкурс. И въпреки че не успяха да повторят успеха на маскираните си сънародници, поражението им е по-скоро сравнимо с онази случка от 1989-а, когато Metallica "губят" от Jethro Tull наградата "Грами" за хеви метъл. Не, изобщо не се опитвам да намекна, че Terasbetoni са следващата Metallica; сходството би следвало да се търси в тотално дръзкия и разбиващ конкурсните стандарти жанров облик на финландците, които се изправиха пред лустросания панаир на напудрените поп-звезди с цялата първична ярост на своя true хеви метъл и имидж а ла Manowar'83. Имидж, който, за разлика от този на Lordi, може да бъде оценен само от истинските поклонници на праведната музика. А, както споделя и Chris Boltendahl от Grave Digger пред "Metal Katehizis", тази музика не е за всеки.
   Terasbetoni обаче вдигнаха още по-високо летвата на предизвикателството. Сякаш стиловата бариера не бе достатъчна, та изправиха пред зрителския съд и великолепния химн "Missa Miehet Ratsastaa" (Където яздят воините). Както си личи от заглавието, песента е изцяло на суоми, досущ като останалото творчество на финските бойци (с изключение на завладяващите кавъри на "Rainbow in the Dark" на Ronnie James Dio и "Metal Warriors" на Manowar). Според мнозина това е просто индиректен начин да заявиш безкомпромисно: "Fuck The World!" (един от безсмъртните лозунги на Manowar), ала има и друг момент – финският език придава митично очарование на войнствените парчета на квартета и сякаш ни препраща в далечните, облъхнати от езическата суровост времена, възпявани в текстовете на бандата. Не по-малко важен е и носителят, който изстрелва тези лирики право в душите на бойците от армиите на безсмъртните – в случая това е изключителният глас на вокалиста/басист Jarkko Ahola, съчетаващ обширен диапазон с остра като бръснач бленда и бездънно гърло. Чуйте само изпълнението му в "Rainbow in the Dark" и ще съжалите, че този човек не се е родил в края на петдесетте я в Англия, я в САЩ... "Missa Miehet Ratsastaa" до голяма степен задава парадигмата на албума "Myrskyntuoja" (или "Буреносец"), обединяващ дванайсет епични бойни химна за стомана и кръв, дължащи много на ранното осемдесетарско творчество на Manowar, ала учудващо свежи и дръзновени на фона на повечето съвременни хеви/пауър формации. Новата творба звучи по-агресивно и бързо от предшественика си "Vaadimme Metallia" ("Искаме метъл"), а заглавията на композициите са достатъчно красноречиви: "Voiman Vartijat" ("Пазители на силата"), "Painajainen" ("Кошмар"), "Ukkoshevonen" ("Жребецът на гръмовержеца"), "Orjakaleeri" ("Робска галера"), "Paha Sanoo" ("Тъй рече Злото"), "Teraksen Taakka" ("Тежестта на стоманата"), "Metallin Voima" ("Силата на метъла")... Да-а, май ще започвам да уча суоми. А пък Tony Kakko от Sonata Arctica да разправя, че финландският звучал грозно и не ставал за метъл...