THE OCEAN - "Pelagial"

The Ocean издават трети пореден албум в един и същи състав! Да, това е нещо ново за групата и е явно доказателство, че най-после Robin Staps е успял да превърне отрочето си от едноличен проект в пълнокръвна група. Замислян първоначално като инструментален (поради здравословни проблеми на вокалиста Loic Rossetti, който на по-късен етап от записите се възстановява и решава все пак да участва в албума), "Pelagial" е на два диска: "стандартна" и "инструментална" версия. В ревюто ще се съсредоточим върху диска с включени вокали, но ако искате да чуете каква е била първоначалната идея на The Ocean за албума, групата ви дава и тази възможност.

   Ако очаквате "Pelagial" да е нещо като музикално продължение на величествените "Heliocentric" и "Anthropocentric" от 2010 г., ще останете разочаровани. В случая обаче това е добра новина. За пореден път The Ocean не изневеряват на себе си и продължавайки да експериментират, внасят нещо ново и различно в музиката си. Творческите търсения на лидера на групата Robin Staps този път отвеждат характерния за The Ocean пост-метъл в територии, граничещи с прогресив метъла. Разбира се, не би трябвало да очаквате Dream Theater-подобни композиции или нещо от така наречения конвенционален прогресив метъл от последното десетилетие. Прогресивът на The Ocean няма да ви зашемети с нечовешки виртуозни инструментали и хиперусложнени музикални конструкции. По-скоро става въпрос за естествена еволюция на изразните им средства, което перфектно пасва на основните музикални теми в албума. Говорейки за прогресив, не бива да забравяме и доста други стилове, които се прокрадват в отделните песни. Влиянията на Staps далеч не се изчерпват с няколко стила, а по отношение на темите в текстовете изненадите не спират.

   The Ocean направиха албум, в който ни запознаха с ранните етапи от формирането на нашата планета, изпълнен с геоложка терминология ("Precambrian"), след което бяхме пренесени във времената на Коперник и Галилей с критичния към християнската религия "Heliocentric", за да стигнем до философския "Anthropocentric", повлиян от трудовете на Достоевски и Ницше. Концепцията на "Pelagial" е не по-малко любопитна. Албумът представлява своеобразно пътешествие от повърхността на океана, чак до дъното на най-дълбокото място на нашата планета - Марианската падина. Именно поради това имената на песните всъщност са научните наименования на различните "вертикални" зони на океана. Спускането в непрогледния мрак на по-големите дълбочини неминуемо води със себе си драстично увеличаване на налягането и съответно намаляване формите на живот. Доста сходна е и ситуацията с "Pelagial": началото на албума е с няколко по-леки песни, в които можем да чуем някои страхотни идеи и запомнящи се мелодии, докато от средата на диска нататък чистите вокали тотално отсъстват и превес взимат безпощадно тежките рифове. В многообразието от стилове се забелязват блек метъл елементи, пост-метъл градация на песните, типични хардкор ритми, а в самия край на албума The Ocean спускат завесата под съпровода на смазващ дуум метъл.

   Изобщо, "Pelagial" е ужасно разнообразен и предлага музикални предизвикателства дори и за по-претенциозните меломани. За съжаление, след великолепните текстове на "Heliocentric"/"Anthropocentric", настоящото издание е стъпка назад в това отношение. Въпреки интригуващата си концепция, "Pelagial" не успява да впечатли с въздействащи лирики и това е най-сериозният минус на албума. Музикалните му достойнства обаче са достатъчно силни, за да му простим и да му поставим заслужена осмица.