THEM FREQUENCIES - "The Great Wave-Off"

Ако името Them Frequencies не ви говори нищо, значи имате проблем с българската сцена. Сигурно погледът ви не стига отвъд групи, които отдавна са утъпкали пътищата си, или просто не ви пука много-много за появилите се в последните години нови банди. И при двата варианта обаче изпускате събития като дебюта на Them Frequencies "The Great Wave-Off," които надскачат регионалните мащаби. Излизането на EP-то на групата в средата на 2012-а беше кратка, но заплашителна демонстрация на звуков експлозив, какъвто досега не бе произвеждан в България и е рядкост в световен мащаб. А миналия октомври Дидо Пешев (китари), Стоимен Стоименов (вокали) Мартин Колев (барабани) и Еди (бас) се вдигнаха до ей-къде-е Букурещ и се завърнаха от "Next Dog Studios" на добре разбиращия българските групи продуцент Marius Costache с арсенал за цяла революция. "The Great Wave-Off" е албум, който сваля правителства.

   Поразяващият звук на Them Frequencies е труден за описване и навярно ще хване неподготвени дори познавачите на дълбоко непроницаеми за редовния слушател (бройте ме и мен) стилове като пауър-вайълънс, слъдж, пост-... и всякакви мутации на хардкора и пънка. Ако това бяха просто "българските Converge" или нещо подобно, щеше да е много лесно. Но вместо да изпълняват нечий чужд план с евтини инструменти и наивен ентусиазъм, момчетата ултра-грамотно претопяват вдъхновенията си в музика, която ще ви събори върху окървавения от гражданско неподчинение асфалт. А това ще се случи още с "раз-два-умри" ритъма на "Dead Instincts", с която настъпва нискочестотната патаклама.
   Неортодоксалните рифове на Пешев са като произлезли от съзнанието на побеснял професор по физика, който е зарязал академичния живот и прави изчисления за термоядрена бомба от ново поколение. Китарата, включена в усилвател за бас (каква анархия!), се сблъсква с хардкор-репрезентиращата ритъм секция на Колев и Еди, а смразяващите ревове на Стоименов сриват стени от всякакъв материал. "Scared Of Life" започва почти като b-side от "Obscura" на Gorguts, но се впуска в разчупен хардкор и завършва с маниакална центрофуга, след която бавното, ултранасилствено начало на "Shut Them Eyes" ви дава шанс да се избавите от световъртежа. Контрастът с мелодичния припев, следван от бавни, витиевати рифове показва как се преливат "честотите" в целия албум. Така, от мутирал хардкор Them Frequencies се пренасят в Gojira-ритмите и дисонанса на "Rot", в цепещата напред като торпедо "We Made You Breathe", и дори флиртуват с примитивния траш в "All Great Changes Are Preceeded By Chaos". Последната дума има "The Message Of The Flower Is The Flower" - това е най-техничната и неопределима песен, записвана някога от българска група. Подобаващ епилог за най-тежкия албум на българската сцена в момента.

   Загадката как Them Frequencies успяват да наложат свой единен и разработен, но много неконвенционален стил в дебютен албум с толкова непредсказуеми и тежки песни е въпрос на много въпроси. "The Great Wave-Off" е истинско чудо и горещо се надявам да не си остане още един български DIY-шедьовър, получил заслужени хвалби от медиите, но оценен от шепа народ.