THOM YORKE - "The Eraser"

Фронтменът на Radiohead се е отдал на електронни експерименти в соловия си албум. Бихме могли да възкликнем - компютър, да! Но дали е ОК? Деветте парчета са синтез между неподражаемия глас на Thom и компютърна музика. Човек остава с усещането, че сигурно има и китара. Някъде. И с едно натрапчиво очакване - всеки момент да се включат и останалите момчета от бандата. Защото и сам воинът е воин - но е сам. Това е един бездънно тъжен и мрачен диск, изследващ бездни, за чието съществуване едва ли са знаели повече от шепа подводни спелеолози, обучавани в Марианската падина. Ако някой ви дръпне на улицата и ви попита: "Абе, я дай едно определение за смазваща и потискаща тъга, изящно естетско оформена и гениално завихрена така, че да ти се просмуче и до най-недосегаемите кътчета на мозъка", спокойно можете да му пъхнете "The Eraser" в ръцете. Само гледайте да е далеч от стръмни пропасти, високи етажи и примамливи морски дълбини.
   Електро баладите в албума са съсредоточени върху сърцераздирателната крехкост на вокалите и могат спокойно да се сметнат за В-страната на "Kid A". Също толкова спокойно могат да се дръпнат един два паралела с Bjork, Cobain, че и Coldplay, извинете. Класата на албума с изтрити барабани и китари остава висока, но експериментите не са чак толкова експериментални и всичко е някак си очаквано. Използвани са и части, композирани от Радиоглавите - прекрасният пиано мотив на Jonny Greenwood в отварящото парче, например. На диска не липсва дълбочина в музикално и в текстово отношение. Бийтовете изграждат скелет, около който като дълбоководни змиорки се извиват заблудени китарни рифове и помитащият глас на Thom. Трудно може да се намери по-подходящ изпълнител, за който да се каже, че, ако не друго, поне цепи мрака.