THUNDERSTONE - "Dirt Metal"

След голямата криза, която ги връхлетя през август 2007-а (тогава вокалистът Pasi Rantanen и клавиристът Kari Tornack напуснаха бандата) финландците Thunderstone се поизправиха, изтупаха прахта от коленете си, нахлузиха спортните си екипи и в момента крачат гордо към арената. За кратко те свириха с певеца на Tarot - Tommi "Tuple" Salmela, - ала най-накрая се спряха на сънародника си Jukka Karinen от Status Minor и младата шведска надежда Rick Altzi (пял в At Vance и Sandalinas). Явно музикантите считат времето, прекарано с Pasi, за сериозна инвестиция в металното си бъдеще, понеже вместо да разчупят схемата и да си потърсят самобитен и оригинален певец, са се спрели на доста сходно звучащия Rick. Това е и основният недостатък на новия албум, защото шведът хем не може да се мери с предшественика си, хем и се опитва всячески да се впише в "моделa Jorn Lande" и поради тази причина оставя специфичния "JL"-отпечатък върху всички композиции от актуалния "Dirt Metal". Така решението на бандата не само да възкреси облика от миналото, но и да зариби по-сантименталната част от хард и хеви аудиторията води до загуба на цялата свежест и оригиналност, характеризиращи зрелия период на Thunderstone, и ги превръща в поредната мелодик метъл банда с "втвърден" David Coverdale зад микрофона (шаблон, наложен през последните седем-осем години от вездесъщия Lande). Иначе петият албум на финландците не е лишен от интересни попадения - сингълът "I Almighty" е зарибяващ среднотемпов хит с типична скандинавска аура, заглавната "Dirt Metal" е изненадващо тежка и доста "американски" звучаща, "Counting Hours" е приятно мелодична и разчупена, а началото на "Dodge The Bullet" сякаш е писано от Dave Mustaine. От друга страна обаче, дискът изобилства от никому ненужен захаросан метъл-комерс (като "Blood That I Bleed", от която хвърчат пръски лигава мелодрама) и откровени пълнежи (като привидно агресивната "Star", псевдоепичния седемдесетарски напън "At The Feet Of Fools" и закриващата "Suffering Song", където мощните рифове служат единствено за прикриване на идейната безпомощност на бандата). Тъжно, защото след не особено силния си дебют Thunderstone сами вдигнаха летвата, а сега са привели глави и се опитват да се шмугнат под нея с надеждата, че ние няма да го разберем.