TIM "RIPPER" OWENS - "Play My Game"

Най-накрая, цели 12 години след като взриви черепните кутии на световното метъл братство с бруталния "Jugulator" на динозаврите Judas Priest, един от най-техничните и агресивни гласове на планетата - Tim "Ripper" Owens - извади от пещите своя първи самостоятелен албум. "Добре де, ами Beyond Fear какво беше?" - ще се обади някой. Хайде да не се заблуждаваме - Beyond Fear си беше (и е) пълнокръвна група, а не терен за соловите изяви на "Изкормвача", пък и обстоятелството, че в "Play My Game" участват двама от членовете й - респективно майсторът на шестте (John Comprix) и на четирите струни (Dennis Hayes), - само потвърждава този факт. Останалите гости, които удрят по едно рамо на даровития си колега, са китаристите Doug Aldrich (Whitesnake), Bruce Kulick (Kiss), Michael Wilton (Queensryche), Jeff Loomis (Nevermore), Craig Goldy (Dio), Carlos Cavaza (Quiet Riot) и Steve Stevens (Billy Idol, Juno Reactor), басистите Marco Mendoza (Whitesnake), Billy Sheehan (Mr. Big), Dave Ellefson (Megadeth), Rudy Sarzo (Dio), James Lomenzo (Megadeth) и Tony Franklin (Blue Murder) и барабанистите Vinny Appice (Black Sabbath), Simon Wright (AC/DC), Ray Luzier (Korn) и Bobby Jarzombek (Halford). Дълъг списък, нали? Кара те да повдигнеш скептично вежди и да си кажеш: "Представям си каква манджа с грозде се е получила." Да, ама не. Албумът звучи изключително хомогенно, а изобилието от майсторски сола и рифове, прецизирани в съвършена хармония със замисъла и структурата на парчетата, е направо изумително за солов албум на певец. В същото време "Play My Game" е и в пълна степен вокален албум - величествената Кула, около която се въртят вселените на всяка от 12-те композиции, е именно вокалната стихия и величие на Tim. Навярно затова преобладаващото темпо е средното (спомнете си как навремето Bruce Dickinson е искал "Flight Of Icarus" да бъде по-бавна, за да блесне повече, обаче Steve Harris го скастрил с думите, че това не му е солов албум, а Iron Maiden) и бързите песни са кът, но пък до една са трепачи - и намигащата към извънземните мании на някогашния колега Jon Schaffer "The Cover Up", където на шестте струни беснее злият гений на Nevermore Jeff Loomis, и брилянтната, напомняща за Beyond Fear резачка "Death Race". Казано с две думи, в "Play My Game" "Изкормвача" е успял да вплете всичките си музикални любови - от многообразието на седемдесетарския рок, блус и джаз, през чистата мощ на класическото хеви и екзистенциалния мрак на ранния алтернатив и гръндж, та чак до стръвната ярост на модерния пауър-спийд и бруталната тежест на безкомпромисния пантерски груув.