TIMES OF GRACE - "The Hymn of a Broken Man"

Въпреки че "The End of Heartache" на Killswitch Engage се превърна в един от определящите албуми за музикалната насока на отминалото десетилетие, за много фенове на бандата от Уестфийлд, Масачузетс "Alive or Just Breathing" си остана върхът в тяхното творчество. Голям дял за това мнение несъмнено има и човекът, записал вокалите в този албум - Jesse Leach, - който напусна няколко месеца след издаването му. Споделям ви тези исторически данни, защото проектът Times of Grace има пряка родствена връзка с Killswitch Engage. През 2007 г. Adam Dutkiewicz (китарист и основна движеща сила в KSE) е прикован на легло заради операция и започва да пише песни, които в последствие решава да реализира извън основната си група. Именно тези парчета дават началото на Times of Grace. Adam поема всички инструменти, но за вокалите търси помощта на своя бивш съгрупник Jesse Leach. Така окончателният състав на проекта е формиран. Записите на материала биват завършени още през 2009 г., но дебютният албум се появи едва на 18 януари 2011, защото издателите от Roadrunner го отлагаха неколкократно.

   Бързам да уточня, че това не е нов "Alive or Just Breathing". Не е и нов албум на KSE. Някои фенове вероятно ще подходят така към него, което няма да е добре нито за тях, нито за албума. Между Times of Grace и KSE има стилови прилики, а основното, което ги сближава е ролята на китарата. Хармониите, фоновите и основните сола, набиващите рифове, лиричните интерлюдии - често се намират моменти, в които ще разпознаете характерния стил на Adam Dutkiewicz . "The Hymn of a Broken Man" обаче е значително по-вглъбен (за отделни части бих използвал и "меланхоличен" като определение) албум, което изглежда е пряко следствие от условията, в които е писан. Другото му предимство е, че звучи в пъти по-вдъхновен от последните две издания на KSE, взети заедно. Това си мнение съм готов да защитавам със зъби и нокти, а албумът ще ми помага с обезоръжаващи средства като "Strength in Numbers", "Willing", убийственото "Live In Love" и най-голямата изненада - акустичната, с повеи от южняшко звучене "The Forgotten One". Проблемите на диска обаче започват да се появяват към края. Тогава "The Hymn of a Broken Man" губи ритъма си с "The End Of Eternity" и "Worlds Apart", които в никой случай не са лоши, но и не казват абсолютно нищо, което вече да не сме чули от албума. В същото време отсъствието им щеше да помогне дебюта на Times of Grace да звучи значително по-прибрано и фокусирано. В настоящия си вид той оставя малко тегаво усещане за довиждане.

   В завършек ще кажа, че "The Hymn of a Broken Man" не е диск, който е задължителен за слушане, но най-малкото е препоръчителен и ще ви донесе около 55 минути качествена музика. И още нещо: в началото на тази година фронтменът на Trivium - Matt Heafy сподели, че най-доброто, което е чул през изминалата 2010 г. (преди излизането му, по свои, вътрешни канали), е било именно албума на Times of Grace. А това, както и да го погледнем, е една доста добра атестация.