TOXIC HOLOCAUST - "Chemistry of Consciousness"
2013, Relapse Records/Wizard
Подобаващо име и подобаващ албум. Така най-накратко могат да се опишат Toxic Holocaust и новото им изчадие "Chemistry of Consciousness". За шестия си дългосвирещ албум шайката от Портланд работи на пълни обороти. Той е продуциран и записан изцяло от бандата, а смесването е поверено на Kurt Ballou от Converge, след чиято намеса и църковна група би звучала като излитащ изтребител.
Очакващите да чуят нещо ново точно от Toxic Holocaust е по-добре да се ориентират към последния Warbringer. Специализацията на тази група е пънкарливо-уродливия траш, под чиито звуци, както се изрази наш футболист, във въздуха хвърчат "зъби, коси, глави" и прочее органична материя. На албум или на живо, Toxic Holocaust си е тотална хулиганска вакханлия, но без бухалки. Каква полза от тия дървета, щом басът на Philthy Gnaast реже като банциг?
Иначе и Toxic Holocaust си имат обичайния недостатък на ретраш-бандите. Когато оставим чистото настроение от музиката настрани, тя не изпъква с нищо, освен това, че кърти зъби. И песни, и албуми си приличат по всичко. Слава на Рогатия, има си достатъчно групи, в чиято музика можеш да потънеш в търсене на скрити диаманти. При Toxic Holocaust и себеподобните им, секунда отплесване нанякъде означава, в най-добрия случай, кубинка в главата.
Ако този профил ви допада, всяка песен от "Chemistry of Consciousness" ще ви хареса. Качеството е високо, като нито скача, нито пада в хода на албума. Всяка песен добавя поне един главорежещ риф в богатата колекция на групата. Машината Joel Grind ръмжи пред микрофона по-зловещо от всякога, а вокалът му е "гарниран" с дисторшън колкото има и на китарата му. Барабанистът Nikki Rage редува отработен d-beat с характерни за траша постановки. Кулминацията на всичко е в едноименното и закриващо парче, което започва с леко намигване пред ретро-техничния траш в стил Coroner, за да поеме по утъпканата и напоена с кръв пътека на останалите песни.
Трашът е мъртъв, да живее траша. За пореден път, и така до следващия.
Nespithe
Очакващите да чуят нещо ново точно от Toxic Holocaust е по-добре да се ориентират към последния Warbringer. Специализацията на тази група е пънкарливо-уродливия траш, под чиито звуци, както се изрази наш футболист, във въздуха хвърчат "зъби, коси, глави" и прочее органична материя. На албум или на живо, Toxic Holocaust си е тотална хулиганска вакханлия, но без бухалки. Каква полза от тия дървета, щом басът на Philthy Gnaast реже като банциг?
Иначе и Toxic Holocaust си имат обичайния недостатък на ретраш-бандите. Когато оставим чистото настроение от музиката настрани, тя не изпъква с нищо, освен това, че кърти зъби. И песни, и албуми си приличат по всичко. Слава на Рогатия, има си достатъчно групи, в чиято музика можеш да потънеш в търсене на скрити диаманти. При Toxic Holocaust и себеподобните им, секунда отплесване нанякъде означава, в най-добрия случай, кубинка в главата.
Ако този профил ви допада, всяка песен от "Chemistry of Consciousness" ще ви хареса. Качеството е високо, като нито скача, нито пада в хода на албума. Всяка песен добавя поне един главорежещ риф в богатата колекция на групата. Машината Joel Grind ръмжи пред микрофона по-зловещо от всякога, а вокалът му е "гарниран" с дисторшън колкото има и на китарата му. Барабанистът Nikki Rage редува отработен d-beat с характерни за траша постановки. Кулминацията на всичко е в едноименното и закриващо парче, което започва с леко намигване пред ретро-техничния траш в стил Coroner, за да поеме по утъпканата и напоена с кръв пътека на останалите песни.
Трашът е мъртъв, да живее траша. За пореден път, и така до следващия.
Nespithe