TRANS-SIBERIAN ORCHESTRA - "Beethoven's Last Night"

В една мразовита вечер на лето 1827-о зловеща буря се извива над Виена. Лудвиг ван Бетовен седи зад отворения прозорец на своята малка стая, вторачен трескаво в пианото. Наоколо бурята вие спирали от нотни листове. Бетовен пише своята "Десета симфония". Но няма да я довърши – това е последната нощ на живота му. Удря часът полунощен и Мефистофел пристига за композиторската душа. Бетовен моли за малка отсрочка, за да довърши най-великата си творба. Тогава Властелинът на Мрака му предлага сделка...
    Така обещаващо започва рокоперата "Beethoven's Last Night" – последният проект на супергрупата Trans-Siberian Orchestra. Малко отклонение: Trans-Siberian е творение на продуцента Paul O'Neel (Aerosmith) и включва една сюрия супермузиканти, сред които Jon Oliva (Savatage) и Al Pitrelli (екс Megadeth, сега отново в Savatage). Преди "Beethoven's" са записани два диска, и двата с премиери навръх Коледа (защо ли?).
    И така: "Beethoven's Last Night" е най-мащабното им начинание досега. Едва ли е нужно да се отбелязва, че реализирането на такава амбиция по написано с Гьотевски размах либрето и т. н., поставя хиляда и сто клопки. И Trans-Siberian Orchestra са попаднали във всички тях без изключение. Ако трябва да изчерпим творбата с една дума, тази дума е, уви, кич. Още "Овертюрата" ни осведомява какво да очакваме по-нататък: насред пасажи от "Лунната Соната", "Фюр Елиза", "Девета Симфония" и "Одата на радостта" са монтирани мюзикхол орнаменти с мелодраматичен отблясък и хероически китарни откоси. Само че не иде реч за "симфо рок". Продуцирането е доста "целофанено", а целият проект е осъществен с нескрит популизъм. Задачата навярно е американският консуматор да бъде запознат чрез достъпни нему изразни средства с еврокултурното наследство. Като и консуматорът, и Trans-Siberian Orchestra да останат доволни. Jon Oliva сподели преди време в интервю, че с приходите от Trans-Siberian Orchestra финансира Savatage. Няма лошо. Тук обаче Олива направо се олива и в крайна сметка "Beethoven's Last Night" е претенциозна, префърцунена и куха конструкция от композиторски напъни и комична показност. Псевдо бродуейска патетика до дупка. И малко Бетовен тук и там. Плюсове: Jon Oliva свири "Лунната соната" не по-зле от академичен пианист. Друго няма. Единствено безмерната ни почит към мистър "Саватадж" и мистър Питрели възпира поставянето на една по-категорична оценка.