TRIVIUM - "In Waves"
2011, Roadrunner Records

В непосредствена времева близост с "Shogun" и "Ascendancy" актуалният диск няма как да не бъде изправен пред угрозата да остане в тяхната сянка. В свои интервюта обаче Trivium вдигнаха летвата с твърдението, че "In Waves" ще звучи като кръстоска между големите си предшественици. Естествено феновете са обръгнали на подобни изявления и едва ли много от тях са се "вързали". Но - хоп, изненада! - Trivium не са ни подвели. Поне що се отнася до основните стилови прийоми в арсенала им. Още на първо слушане обаче е ясно, че в "In Waves" групата е избягала от дългите, разгърнати песни и залага предимно на кратки, стегнати парчета (най-продължителното е около пет минути и половина). Това, от една страна е окастрило материала откъм детайлна разработка на всяка идея (един от основните козове на "Shogun"), но пък от друга маркира стремеж към директност и композиционна простота, което, убеден съм, лесно ще допадне на хората, които ценят прямотата в метъла. Изобилието от рифове и сола несъмнено ще накара мнозина да разкършат вратни мускули. Все пак Corey Beaulieu и Matt Heafy винаги са били като шило в торба по отношение на случващото се върху китарния гриф и "In Waves" не е изключение от правилото. И тук идва най-същественият проблем на диска, пряко следствие на казаното по-горе: чисто композиционно елементите не са впрегнати в достатъчно раздвижен песенен изказ. Това оставя част от парчетата (например "Chaos Reigns" и "A Skyline's Severance") да преминат леко в периферията на колосите от околния ландшафт - едноименната "In Waves", подобната на морска буря "Inception of the End", смазващата "Dusk Dismantled" и най-вече "Built to Fall", която е създадена да бъде концертен химн. "Caustic Are the Ties That Bind" от своя страна е еманация на способността на Trivium да вплитат в музиката си различни нишки, без резултатът да губи характерното им звучене. А за десерт ни е оставена "Of All These Yesterdays" - една от най-красивите перли в диска, която е изградена на баладична основа и чието съвършенство (заедно с психеделичното аутро "Leaving This World Behind") затваря албума по прекрасен начин.
Дизайнът и реализацията на новия диск впечатляват на визуално ниво с мрачните си сиво-черни краски и с доста нетипичния клип към заглавното парче. Трябва обаче да внимавате към коя точно версия на албума посягате. Специалното издание съдържа 5 бонуса, но само два от тях (пуснатите по-рано под различна форма "Shattering the Skies Above" и кавъра по Sepultura "Slave New World") са "залепени" зад останалите парчета. Останалите три са вкарани в основния траклист на "In Waves" и това явно е направено с цел да се запази определен смислов порядък, но пък увеличава продължителността на албума с около 16 минути. В случай, че не сте запален фен на тема "Trivium", толкова музика е твърде възможно да ви натежи, а и личното ми мнение е, че от допълнителните песни (освен двете споменати по-горе) си заслужава единствено интродукцията с източни мотиви "Ensnare the Sun".
В заключение бих казал, че "In Waves" ни представя едни не толкова предизвикателни Trivium, които обаче не спират да търсят нови подходи към музиката си. И въпреки дребните си недостатъци, албумът с лекота оставя зад себе си почти всичко появило се на пазара в последно време. Е, с оглед въведението на това ревю май не би трябвало да ми се предоверявате ;-) Тогава единствено бих ви препоръчал да се гмурнете насред вълните и сами да откриете дали наистина тихите води са най-дълбоки, или просто поговорката има и друго измерение.










Whiplash
Други ревюта на TRIVIUM