TYR - "Valkyrja"

Тази история може да се разбира различно - от най-елементарна криза на средната възраст, през търсене на войнска слава и себедоказване, до пътуване към себе си и път към духовно извисяване. Heri Joensen, вокалист, китарист и лидер на Tyr - групата от далечните Фарьорски острови, дава едно възможно тълкуване - за жените и как те влияят върху живота на един мъж, какво е способен да направи той, за да ги впечатли. Фабулата на албума "Valkyrja" разказва за викингски воин, вече не в първа младост, който напуска жена си и тръгва да търси слава на бойното поле, за да спечели благоволението на Валкирия, която да го заведе във Валхала или Фолкванг. Според скандинавската митология, половината паднали в битка отиват при Один във Валхала, а другата половина - в дома на Фрея - Фолкванг. Фрея е богинята на любовта, сексуалността, красотата, плодородието, златото, магьосничеството, войната и смъртта. В някакъв смисъл се явява еманация на женското начало.

   "Valkyrja" е първият албум на Tyr под егидата на "Metal Blade Records" след четири издания с "Napalm Records". Продуцент отново е датчанинът Jacob Hansen, който работи с групата вече от десет години. Творбата е първа без дългогодишния барабанист Kari Streymoy, напуснал през май 2013 г. по здравословни причини. Студийните записи на "Valkyrja" са осъществени с участието на един от най-добрите метъл барабанисти на нашето съвремие - George Kollias от Nile. Трябва да се отбележи и гост-участието в албума на Liv Kristine, която ще видим за втори път в България на 27 октомври.

   Първата песен "Blood of Heroes, на която бандата направи и клип, започва с динамична китарна мелодия, а George Kollias здраво млати кожите на барабаните и внася стегнат ритъм, който моментално увлича. Следващите песни - "Mare of My Night" и "Hel Hath No Fury" - леко понижават темпото и препращат към звученето от ранните албуми на групата, но композициите и изпълнението са по-обработени и стегнати. Следва романтичната балада "The Lay of Our Love". Началото е нежна китарна мелодия, която постепенно се разгръща, включват се двата идеално хармониращи си гласа на Liv Kristine и Heri Joensen, водещата китара на Terji Skibenaes "къдри" дълго, напоително соло, а краят е отново в компанията на красивите вокали. Още в началото на "Nation" палките на Kollias изваждат от унеса и рязко сменят настроението. Като цяло тази и следващата песен "Another Fallen Brother" завършват смислово първата част на албума, в която се разкрива за какво мечтае главният герой - да падне в славен бой за своята земя. "Nation" обаче прави паралел към социалната тематика, която ще бъде ясно заявено с "Grindavisan". Бунт и вик за независимост - това е "Grindavisan", желанието на всеки човек да следва своя път и желанието на един народ да запази своите обичаи и традиции, въпреки налаганата глобализация.

   След този своеобразен вододел на албума интрото с тържествени нотки на "Into the Sky" подсказва за изпълнени мечти - разделил се със земното начало, защитил избора си, героят от албума поема пътя към селенията на боговете. Средновековната балада "Fanar Burtur Brandaljod" ("Звънът на мечовете затихва") носи умиротворение след битките. "Lady of the Slain" е песен, посветена на Фрея. Парчето е напрегнато, изпълнено с ново очакване - върховната награда за падналите в бой е красивата богиня да плаче за тях със сълзи от червено злато и кехлибар. Последната песен -"Valkyrja" е своеобразно обобщение на целия албум. Това е богато, мащабно, дълго парче. Началото е по-бавно, в развитие ритъмът се ускорява, освен характерното чисто пеене на Joensen се включват мъжествени хорове, няколко хубави сола също увенчават финала на творбата. Едноименната с албума композиция може да се нарече и песен на победата - викингът е постигнал целта си и сега пирува в златните чертози на Валхала, където смелите живеят вечно.

   Последното изречение е перифраза на молитвата на воините от филма "13-ят войн" и би било идеален завършек на ревюто за сътвореното в последния им албум от наследниците на викингите Tyr, но е редно да споменем и двата кавъра включени в края на изданието. Това са "Where Eagles Dare", кавър на Iron Maiden и "Cemetery Gates", кавър на Pantera. Двете песни са добре изпълнени и не нарушават хармонията на току-що завършилото пътуване към владенията на прекрасната Фрея.