UNEARTH - "Watchers of Rule"

Unearth са толкова епични, че на свой ред трябва да издекламирам неувяхващата проповед за флагманите на метълкора от Бостън, Масачузетс, които вечно остават пренебрегнати в сенките, докато масите слушат In This Moment и подобните им. Но си е така, дявол да го вземе! Десет години след "The Oncoming Storm" - албумът, който я постави начело на NWOAHM вълната, тази убийствена банда събра няма и стотина души в София и като цяло се размина с комерсиалния успех. За сметка на това си остана безкомпромисна и сериозна група, която се съхрани от всякакви перчеми, "йоники", диско-припеви и прочее мазни клишета.

   Въпреки че се издържат само от уважение и безкрайни турнета, Unearth са несломими - и в студиото, и на живо. Чисто новият им албум, "Watchers of Rule", ще ви отнесе така, че ще питате за още. На този етап всеки би очаквал групата да смекчи звука си и да направи песните си по-достъпни, но тук няма нищо подобно. Unearth никога не са били по-екстремни. Феновете са наясно, че бандата притежава собствен стил и не подражава на никакви тенденции. В основата на звученето й е редкият талант за създаване на песни, които са кратки и последователни в духа на хардкора, но наблъскани с безумна техничност. За Unearth е нещо съвсем нормално да започнат песента директно от брейкдауна, след което да изпаднат в кръстоска между Yngwie Malmsteen и ранните In Flames. Истински метъл и истински хардкор в песни, които не само не дотягат, ами поразяват като торпедо - по-хубаво от това не може да бъде!

   "Watchers of Rule" залага на златната формула, но я ъпгрейдва с още по-бързо темпо, заради което всяка от 11-те песни е като инжекция "Monster" в задника. Събитията се случват с интензитета на пустинна буря, така че трябва сериозна концентрация, за да идентифицирате любимите си моменти. Но тъй като качеството и без това не пада в хода на албума, достатъчно е просто да си отваряте ушите. Unearth наистина не намират време да забавят темпото в служба на по-мащабни идеи сред цялото торнадо от ритми, рифове и мелодии, по равно вдъхновени от класическата музика, класическия метъл и класическия хардкор. Но китарните мелодии на Buz McGrath, които участват в песните наравно с повсеместната сеч, направо разказват истории. Откриващата "The Swarm" е чиста проба мелодет. С малко повече фантазия, "Guards of Contagion", "From the Tombs...", "Burial Lines" минават за мейдънски епики, ускорени до 220 оборота. "To the Ground" звучи като някогашните Lamb Of God ("Black Label", не "Redneck") и просто ви мятат в ковчега и хлопва капака "Birth of a Legion" е малък поклон към Slayer, разполовен от светкавични сола и скандинавски мелодии. Мога и още да разказвам, но трябва да призная, че е много трудно да се пише с отнесена физиономия и ще приключвам. "Watchers of Rule" рулира!