VADER - "Tibi et Igni"
2014, Nuclear Blast Records/Wizard

След десетилетия на сцената въображението на поляците не дава никакви признаци на закърнялост, докато инструменталните и композиторските им умения продължават развитието си. Това донякъде обяснява как "Tibi et Igni" не се различава особено от предшественика си, без да изпада в повторяемост. Vader отново са в перфектна форма, поднасяйки нова доза епично-брутален дет метъл.
Както подобава на високата им класа, песните са изчистени от озадачаващи експерименти, проблемни аранжименти и "екстремни" клишета. Разнообразието също е налице, а монотонността на бластбийтовете е избегната чрез старателно композиране. Отдавна надраснали случайното "нижене" на рифове, Vader се съсредоточават върху няколко добри идеи във всяка песен, и ги развиват в хода й. Затова в "Tibi et Igni" няма пълнеж - просто групата е еталон за "контрол на качеството" в метъла.
Средната дължина на песните е към четири минути, а темпото почти не спада. Така групата успява да побере максимума от себе си в сравнително компактни парчета, което е добре дошло по ред причини. Първо, изпълнението на всички е на висота, макар и да не пристъпва извън утвърдените стандарти. Второ, така остава място в сетлиста и за нови парчета, и за дежурните класики, с които Vader неведнъж са ни смазвали на концерт. И, говорейки за свирене на живо, продукцията на "Tibi et Igni" е рядък баланс между перфектен студиен звук и запазване на усещане за автентичност. Докато заслугите за бруталния саунд си остават на братята Wieslawski от "Hertz Studio", отработеното звучене на партиите се дължи на самите музиканти. Това означава, че спонтанността им е съхранена, и че "Tibi et Igni" безпроблемно ще зазвучи също толкова могъщо и на концерт.
Когато единствената забележка към албума - че той, за пореден път, си звучи като албум на Vader - е едновременно и най-силната му страна, не остава друго, освен да го наградим с подобаваща оценка и да останем в очакване на нови срещи с групата.










Nespithe