VAN CANTO - "Trust in Rust"

"Voices of Fire" беше по-добър. Налага се да започнем с това, защото неизбежното сравнение с предишния албум на Van Canto няма как да не повлияе върху начина, по който възприемаме новото им издание - а "Trust in Rust" не е нито толкова епичен, нито толкова амбициозен, нито толкова разнообразен. Това, разбира се, не е чак такъв проблем, дори напротив, но просто трябва да бъде отбелязано - излезлият през 2016 г. албум беше най-силният в дискографията на Van Canto дотогава - дори за най-добрите би било трудно да го надминат.

   А Van Canto са най-добрите или поне най-известните в това, което правят - и причините за популярността им за пореден път стават ясни с "Trust in Rust". Новият албум на немската акапелна формация наистина може да се приеме като крачка назад спрямо предишния, но със сигурност ще заеме достойно място във вече доста богатата ѝ дискография. Аранжиментите са осезаемо по-прости, композициите са по-праволинейни и отново имаме кавъри на големи групи - но това ще направи албума по-лесен за възприемане от незапознати с творчеството на Van Canto слушатели. Скоростният пауър метъл на шестимата страхотни вокалисти е все така грабващ, а това, което ги направи известни - имитирането на музикалните инструменти с глас - е все така впечатляващо.

   Изпълнението е на високо ниво. Работата на барабаниста Bastian Emig - единственият инструменталист в групата - е, както винаги, издържана в най-добрите традиции на жанра. "Китарите" на Ross Thompson и Stefan Schmidt, макар и не толкова отчетливи, колкото бяха в предишните албуми, са изпълнени прекрасно, а "басът" на Ingo Sterzinger и Jan Moritz е изнесен доста напред в микса и полученият ефект е доста интересен. Солистите също се представят добре. Ангелогласната Inga Scharf не поднася изненади - страхотна певица с феноменално чист глас, през цялото време показва както умения, така и настроение, а дуетът ѝ с Kai Hansen в кавъра на "Ride the Sky" е доста приятен. Трябва обаче да признаем, че новото попълнение, Hagen Hirschmann, при първо слушане не впечатлява толкова. Напусналият миналата година Dennis Schunke беше прекалено добър, на всеки би било трудно да го замести, а и подходът на Hagen към вокалите е съвсем различен - много повече рок и много по-малко класическо пеене. (Може би затова най-силно избухва в кавъра на класиката на AC/DC "Hells Bells".) При следващите слушания обаче става ясно, че новият вокалист тук си е на мястото - допълва се прекрасно с Inga и има доста добри попадения. Приятно впечатление прави екстремното дране в "Desert Snake".

   Композициите, както вече казахме, са праволинейни и грабващи. За жалост, точно откриващата песен не е на нужното ниво - "Back in the Lead", изпълнена със самохвалство в духа на "Kings of Metal" на Manowar, просто не е това, което искаме от тази група, и лесно може да развали цялостното впечатление от албума. Следващата, "Javelin", макар и приятна, сякаш не е достатъчно енергична, но от третата песен - заглавната - нататък в "Trust in Rust" вече истински слаби моменти няма. Песни като "Melody", "Infinity" и "Desert Snake" няма да оставят никого безразличен.

   В крайна сметка, "Trust in Rust" е доста приятен албум. Да, можеше - и трябваше - да е по-добър, но си заслужава да му отделите малко време.