VAN CANTO - "Voices of Fire"

Новият албум на Van Canto има само един истински недостатък - не е особено гостоприемен към хора, които не познават творчеството на групата поне малко. Наистина, немската акапелна формация е с уникална позиция в пауър метъла и всеки почитател на жанра трябва да се запознае с работата ѝ - но идеята зад имитирането на всички музикални инструменти, освен барабаните, с глас е много по-лесно да бъде разбрана в някой кавър. Ненапразно през годините Van Canto претвориха песни на групи из целия спектър на тежката музика - от Europe, през Manowar, до Metallica. Във "Voices of Fire" обаче кавъри няма. Освен това, албумът може би щеше да е по-достъпен за масовия слушател, ако композициите бяха по-прости - но те просто не са такива, дори напротив - темпо и настроение се променят непрекъснато, а аранжиментите са страшно сложни.

   С други думи, "Voices of Fire" е най-амбициозното издание на Van Canto досега - смразяващо разнообразен, концептуален албум, свързан с едноименния роман на фентъзи писателя Кристоф Хардебуш. С него слушателят бързо ще се пренесе в свят на вълшебства, дракони и епични битки. За това спомагат и предхождащите всяка песен кратки интерлюдии на обичания от фентъзи феновете Джон Рис Дейвис - познат от "Властелинът на пръстените", филмите за Индиана Джоунс и още какво ли не. Трябва да се отбележи и участието на детския хор от "Chorakademie Dortmund" във втората песен в албума - "Dragonwake". Именно с тази песен окончателно става ясно, че "Voices of Fire" е едно от най-епичните музикални произведения за тази година. Парчето е тежко, почти апокалиптично и, едновременно с това, приказно и красиво. Веднага след него пък идва "Time and Time Again", за да ни запрати в съвсем различно настроение с много по-лековат ритъм и по-праволинейна, макар и доста разчупена композиция. След това пък са изпълнените със скорост и напрежение "All My Life" и, особено, "Battleday's Dawn" и "Firevows", които със сигурност ще се харесат на почитателите на бързия пауър метъл. А след тях... Какво ли не... Но дори в най-тежките, най-мрачните си моменти албумът поддържа жизнерадостния тон, така характерен за фентъзито от старата школа.

   И всичко се дължи на петимата певци с огнени гласове. Разбира се, това съвсем не означава, че подценяваме работата на барабаниста Bastian Emig, дори напротив - ударните инструменти са издържани в най-добрите традиции на жанра, но истинската сила на Van Canto винаги е била във вокалните изпълнения - и те, съвсем очаквано, са прекрасни. Солистите, Dennis Schunke и Inga Scharf, се справят с лекота с различните стилове, в които им се налага да навлязат, а за работата на "инструменталистите" каквото и да се каже, ще е малко - от гърлата на Stefan Schmidt и Ross Thompson излизат рифове и сола, които лесно могат да бъдат сбъркани с изсвирени на китара. "Басът" на присъединилия се миналата година към групата Jan Moritz е не по-малко впечатляващ. И вече окончателно става ясно, че решението инструментите да бъдат заменени с гласове, не е никак случайно - всички песни са аранжирани по начин, който нямаше да работи толкова добре, ако чувахме истински китари и бас.

   "Voices of Fire" си заслужава отделеното време. Изпълнен със скорост, настроение и чиста магия, албумът със сигурност ще зарадва пауър метъл феновете.