VAST - "Me and You"
2009, Sonic Freight
Някои неща са неизменни. Неизменен е фактът, че вече 12 години Jon Crosby е основната движеща сила в доскоро едноличното си творение VAST. Неизменно е наличието на ни повече, ни по-малко от 12 песни във всеки един от пълнокръвните студийни албуми на проекта. Неизменна е и тематиката, възпявана от вече не чак толкова младия музикант и въртяща се около болката, копнежа по изгубената любов, загубата и отчуждението. Уви, неизменно е и падението по отношение на аранжиментите и цялостния начин на поднасяне на музиката на VAST с всеки следващ албум...
Разбира се, всяко "бездействие" си има и ответно "развитие". На първо място, VAST вече не е формирование от типа "и сам воинът е воин", а истинска група, допълнена от китариста Ben Fenton, помагащ на мистър Crosby в аудио-начинанията му вече трета година, и свежите попълнения Michael Cry (бас), Tabber Millard (перкусии) и Sam Moses (цигулка и хармоника). Самият Jon е "запазил" за себе си единствено грижата за вокалите и акустичната китара, погребвайки завинаги (?) здравите рифове, индъстриъл подложките, великолепните етно-семпли и магическите оркестрации, характерни за уникалната му музика от края на 90-те и първата половина на настоящото десетилетие - музика, осигурила му договор със звукозаписния гигант "Elektra Records" още на 20-годишна възраст и без нито една издадена нота зад гърба си.
Тъжната истина е, че през 2009 г. не е останал и помен от самобитния гений на Jon. Едва ли бихте познали безпроблемно, че зад "Me and You" стои същият човек, създал неземния, перфектно изпъстрен с български и индиански фолклорни мотиви и бенедиктински монашески песнопения авангарден, тежък рок от едноименния дебют "Visual Audio Sensory Theater" (1998) и последвалите го по-колебливи, макар и все така великолепни албуми "Music for People" (2000) и "Nude" (2004). Новият диск на VAST като че ли е най-близо до предшественика си, "April" (2007), представил проекта в неприятно изненадваща за мнозина лежерно-акустична и... някак постна светлина. Всъщност, новият диск на VAST дори не е и нов в истинския смисъл на думата, тъй като дузината песни, включени в него, вече са виждали бял свят, макар и в леко по-различна звукова форма, в петте диска от соловата поредица "Generica", издадена от Jon Crosby в периода 2007-2008 г. Е, тук получаваме въпросната подборка от 12 парчета в семпла черно-бяла опаковка и от името на VAST... макар тази подробност да не променя с абсолютно нищо тоталното разочарование от чутото.
Да откроим с нещо положително която и да е от съставните части на "Me and You" се оказва непосилна задача. От първия до последния акорд в 44-те минути на диска лъха... скука, ако трябва да бъдем максимално кратки, откровени и директни. Целият албум звучи някак монотонно, движен от еднотипни кухарки и тук-там плахо разнообразяван от някой и друг заглушен струнен стон. И мрачновати излияния като "Until I Die", "You Destroy Me" и "Hotel Song", и пропити от меланхолия изблици като "I Thought By Now", "You're the Same" и "She Found Out", и тотално безлични напъни като откриващата "You Should Have Known I'd Leave", "Here's to All the People I Have Lost", "I'm Afraid of You" и "Everything Has Changed" звучат еднакво... зле. Сигурно биха паснали добре единствено като фон в някой слабо посетен бар в пустинните райони на Тексас, където понастоящем живее и твори роденият преди 33 години в динамичния Лос Анджелис Jon Crosby, но не и другаде. Жалко. Ужасно жалко.
Envy
Разбира се, всяко "бездействие" си има и ответно "развитие". На първо място, VAST вече не е формирование от типа "и сам воинът е воин", а истинска група, допълнена от китариста Ben Fenton, помагащ на мистър Crosby в аудио-начинанията му вече трета година, и свежите попълнения Michael Cry (бас), Tabber Millard (перкусии) и Sam Moses (цигулка и хармоника). Самият Jon е "запазил" за себе си единствено грижата за вокалите и акустичната китара, погребвайки завинаги (?) здравите рифове, индъстриъл подложките, великолепните етно-семпли и магическите оркестрации, характерни за уникалната му музика от края на 90-те и първата половина на настоящото десетилетие - музика, осигурила му договор със звукозаписния гигант "Elektra Records" още на 20-годишна възраст и без нито една издадена нота зад гърба си.
Тъжната истина е, че през 2009 г. не е останал и помен от самобитния гений на Jon. Едва ли бихте познали безпроблемно, че зад "Me and You" стои същият човек, създал неземния, перфектно изпъстрен с български и индиански фолклорни мотиви и бенедиктински монашески песнопения авангарден, тежък рок от едноименния дебют "Visual Audio Sensory Theater" (1998) и последвалите го по-колебливи, макар и все така великолепни албуми "Music for People" (2000) и "Nude" (2004). Новият диск на VAST като че ли е най-близо до предшественика си, "April" (2007), представил проекта в неприятно изненадваща за мнозина лежерно-акустична и... някак постна светлина. Всъщност, новият диск на VAST дори не е и нов в истинския смисъл на думата, тъй като дузината песни, включени в него, вече са виждали бял свят, макар и в леко по-различна звукова форма, в петте диска от соловата поредица "Generica", издадена от Jon Crosby в периода 2007-2008 г. Е, тук получаваме въпросната подборка от 12 парчета в семпла черно-бяла опаковка и от името на VAST... макар тази подробност да не променя с абсолютно нищо тоталното разочарование от чутото.
Да откроим с нещо положително която и да е от съставните части на "Me and You" се оказва непосилна задача. От първия до последния акорд в 44-те минути на диска лъха... скука, ако трябва да бъдем максимално кратки, откровени и директни. Целият албум звучи някак монотонно, движен от еднотипни кухарки и тук-там плахо разнообразяван от някой и друг заглушен струнен стон. И мрачновати излияния като "Until I Die", "You Destroy Me" и "Hotel Song", и пропити от меланхолия изблици като "I Thought By Now", "You're the Same" и "She Found Out", и тотално безлични напъни като откриващата "You Should Have Known I'd Leave", "Here's to All the People I Have Lost", "I'm Afraid of You" и "Everything Has Changed" звучат еднакво... зле. Сигурно биха паснали добре единствено като фон в някой слабо посетен бар в пустинните райони на Тексас, където понастоящем живее и твори роденият преди 33 години в динамичния Лос Анджелис Jon Crosby, но не и другаде. Жалко. Ужасно жалко.
Envy