VINCE NEIL - "Tattoos & Tequila"
2010, Eleven Seven Music
По правило, пускането на албум с кавър версии говори само за непреклонното намерение да даден изпълнител да издаде нещо на всяка цена, съчетано с пълно творческо изчерпване. В единствената цел на подобно начинание, а именно "заработването" на някой и друг долар отгоре, няма нищо престъпно, но... Просто някои го правят по-прилично, други се излагат максимално. Уви, в случая на вече почти догонилиото петдесетака лошо момче на Ел Ей рока положението като че ли клони към втората група.
Излагацията започва още със зърването на потресаващо пошлата и безвкусна обложка на "Tattoos & Tequila", а ако се престрашите да хвърлите едно ухо и на самия диск... Майко мила! Ясно е, че мистър Neil има високо самочувствие, и то с пълно право - все пак е част от състава на Motley Crue, а това, съгласете се, е предостатъчно за обожествяването му още приживе, но да тръгне да издава нов "солов" албум, при положение, че е успял да сътвори цели 2 (две) песни за начинанието си, явяващо се наследник на излезлия преди едва 15 (петнайсет) години предишен самостоятелен опит на Vince, "Carved in Stone"... Хайде, няма нужда!
На всичкото отгоре, въпросните две рок изповеди (разгонената "Tattoos & Tequila" и прочувствената "Another Bad Day"), записани от русокосия певец с помощта на Jeff "Blando" Bland (китара) и Dana "Strum" Strumwasser (бас) от Slaughter и барабаниста Zoltan Chaney, не са и особено "хващащи", а останалите... Възкликнах ли вече по адрес на мама? Май да... Та, останалите 10 парчета в диска са кавъри, както вече споменахме, и то доста безинтересни. Изключение правят само заредената с живителен адреналин "The Bitch Is Back" на Elton John и приятно Motley-ски звучащата преработка на "Viva Las Vegas" на Elvis Presley. Подходящи за рокаджийски купон сигурно биха били и интерпретациите на "Nobody's Fault" на Aerosmith и "Long Cool Woman" на The Hollies, но всичко друго е... Скука. При това дразнеща. И напълно ненужна. Vince Neil в ролята на Johnny Rotten? Или на Klaus Meine? Ха-ха-ха-хайде, няма нужда!
Envy
Излагацията започва още със зърването на потресаващо пошлата и безвкусна обложка на "Tattoos & Tequila", а ако се престрашите да хвърлите едно ухо и на самия диск... Майко мила! Ясно е, че мистър Neil има високо самочувствие, и то с пълно право - все пак е част от състава на Motley Crue, а това, съгласете се, е предостатъчно за обожествяването му още приживе, но да тръгне да издава нов "солов" албум, при положение, че е успял да сътвори цели 2 (две) песни за начинанието си, явяващо се наследник на излезлия преди едва 15 (петнайсет) години предишен самостоятелен опит на Vince, "Carved in Stone"... Хайде, няма нужда!
На всичкото отгоре, въпросните две рок изповеди (разгонената "Tattoos & Tequila" и прочувствената "Another Bad Day"), записани от русокосия певец с помощта на Jeff "Blando" Bland (китара) и Dana "Strum" Strumwasser (бас) от Slaughter и барабаниста Zoltan Chaney, не са и особено "хващащи", а останалите... Възкликнах ли вече по адрес на мама? Май да... Та, останалите 10 парчета в диска са кавъри, както вече споменахме, и то доста безинтересни. Изключение правят само заредената с живителен адреналин "The Bitch Is Back" на Elton John и приятно Motley-ски звучащата преработка на "Viva Las Vegas" на Elvis Presley. Подходящи за рокаджийски купон сигурно биха били и интерпретациите на "Nobody's Fault" на Aerosmith и "Long Cool Woman" на The Hollies, но всичко друго е... Скука. При това дразнеща. И напълно ненужна. Vince Neil в ролята на Johnny Rotten? Или на Klaus Meine? Ха-ха-ха-хайде, няма нужда!
Envy