VINTERSORG - "Naturbal"

Vintersorg продължават цикъла от албуми, посветени на четирите природни стихии. "Jordpuls" ("Пулсът на земята") (2011) е посветен на земята, "Orkan" ("Ураган") (2012) - на водата, а с настоящето издание "Naturbal" ("Естествен огън") се възпява огъня. Изображението на обложката напомня на раждането на звезда, планета, дори на сътворението на цялата Вселена сред мълнии и пламъци. В албума огънят е обрисуван в най-различните му проявления - топлина и светлина, разрушителна сила, творческа искра и част от изначалния генезис на естеството . "Naturbal" е разностранна, разнообразна, но и цялостна, стегната творба. Внушенията са изключително директни и ясни. В музикално отношение композициите представляват подредени и дозирани щрихи от най-различни елементи като богатство, от което има достатъчно, но се разпределя разумно, за да стигне за всичко. Албумът е едновременно достъпен и безкомпромисен, мелодичен и виртуозен, първичен и умозрителен. Такова успешно обединение на противоположни тенденции едва ли е по силите на всеки, но "идеолози" на чудесното творение са певецът-мултиинструменталист Andreas "Vintersorg" Hedlund и неговата "дясна ръка" - китаристът Mattias Marklund.

   "Naturbal" като цяло е с малко по-бързо темпо от предшественика си "Orkan" и по-осезателно преобладаване на напевни фолклорни мотиви и чисто пеене. Още първото парче "Ur Aska Och Sot" ("От пепел и сажди") задава стегната схема и ритмика, която се съхранява до самия край. Също така, от самото начало е заложено разнообразието на изразни средства - приятните мелодии, мъжките хорове и пеенето на Helena Sofia Lidman внезапно са "разсичани" от груби харш-вокали. Във второто парче "Overallt Och Ingenstans" ("Навсякъде и никъде") е даден път на китарните изпълнения - началото е с акустична китара, а в развитие композицията включва няколко леко меланхолични сола. "Lagornas Rov" ("Плячката на пламъците"), към която е направен видеоклип, е песен за огненото разрушението и изпепеляване. Парчето започва със застрашителни ревове, които постепенно влизат диалог с хорови изпълнения и накрая се сливат в многогласова тъжна мелодия на примирението пред непреодолимата природна стихия. "Rymdens Brinnande Oar" ("Горящите острови на Космоса") - така Vintersorg поетично наричат звездите. Песента внася ново проявление на огъня - студените далечни небесни светила, а чрез дуета на Andreas Hedlund с певицата Frida Eurenius предимно суровата творба се сдобива с известна романтика. Албумът завършва оптимистично с "Sjal I Flamma" ("Душа в пламъци") и представя огъня като израз на човешките желания и стремежи, като се внушава идеята за връзката с природата като източник на творческото начало в живота.