VIRGIN STEELE - "The Black Light Bacchanalia"

Четири години след "Visions of Eden" апологетът на античността и "варварския романтизъм" - певецът, пианистът, клавиристът и композиторът David DeFeis - извади от пещите дванайсетия студиен албум на щатската формация. Типично за групата, новият диск е безупречен от гледна точка на философската концепция, залегнала в основата на текстовете (преобръщането на ценностите, смъртта на паганизма и идването на новите Тъмни векове), както и на оформлението (заслуга за стилното оформление на книжката към диска има и нашият сънародник Юлиан "Uriel" Илиев, който е не само дизайнер, но и талантлив музикант), ала спорен откъм музикалната реализация на идеите - неприятна тенденция, появила се още с втората част на "House of Atreus". Много повече "романтизъм", отколкото "варварски", "The Black Light Bacchanalia" изобилства от атмосферични пасажи, емоционални излияния и приповдигнат драматизъм, в което нямаше да има нищо лошо, ако бяха уравновесени от адекватна доза пауър ярост, китарно присъствие и метален устрем. Особено на фона на един надхвърлящ седемдесет минути диск (да не говорим, че и самата концепция за бунта и Вакханалията предполага малко по-агресивен и мощен звук). Едва ли някой от феновете на бандата се съмнява в музикалната ерудираност на мистър DeFeis, за да има нужда от подобна демонстративност, така че отговорът вероятно се корени в музикалната му грандомания, която винаги е застрашавала стабилността дори на стройните му метални градежи. В същото време продукцията не е на очакваното високо ниво, понеже барабаните звучат доста "електронно", а китарите, както вече споменахме, почти ги няма. Сред най-силните попадения, раздиращи унилия меланхоличен пейзаж, се открояват "By the Hammer of Zeus (And The Wrecking Ball of Thor)", "Pagan Heart," "The Bread of Wickedness" и "Necropolis (He Answers Them With Death)". Така че ако търсите интелигентна, лишена от претенциозност комбинация от мелодичен метъл, творческа зрялост и автентична философска дълбочина, по-добре си пуснете "Nostradamus" на Judas Priest или "The Final Frontier" на Iron Maiden. Приемем ли обаче, че с "The Black Light Bacchanalia" Virgin Steele са си поставили амбициозната задача да се прицелят в тясната снобарска ниша на почитателите на мелодраматично-философския пауър метъл, то мисията им не изглежда чак толкова невъзможна.