VISION DIVINE - "9 Degrees West Of The Moon"

"9 Degrees West Of The Moon" е шестият албум на стартиралата като проект формация Vision Divine. Началото й бе поставено през 1998-а, когато инициаторът Olaf Thorsen все още беше китарист на италианската пауър-прог дружинка Labyrinth. В първите две тави, които вляха доста свеж въздух в замъка на европейския мелодичен метъл, пееше не кой да е, а самият Fabio Lione - епичният глас на апенинската гордост Rhapsody Of Fire, - но търканията между него и Olaf доведоха до тяхната раздяла. Новото попълнение - Michele Luppi - беше певец със завидна класа и възможности, ала така и не успя да придаде физиономичност на бандата. Ето защо новината, че Fabio се завръща, зарадва искрено не само почитателите на Rhapsody Of Fire, но и всички ценители на уникалното му вокално присъствие. Сега двамата фронтмени са наравно в количествено отношение, понеже всеки от тях е записал по три албума за групата, но от гледна точка на качеството ерата "Fabio" осезаемо накланя везните в своя полза въпреки безупречния "Stream Of Consciousness". Просто защото "9 Degrees West Of The Moon" е най-доброто, което Olaf и компания са издавали някога. Без да е революционен или анти-стереотипен, той демонстрира изключително разнообразие и в същото време хомогенност, съчетани с респектираща творческа зрялост и брилянтни музикални идеи. Въпреки че са сравнително дълги, дръзко разчупени и обилно поръсени с прогресарски елементи, композициите са ярки и запомнящи се, пропити с атмосфера, емоционалност и солиден енергиен заряд. Вокалите на Fabio също свидетелстват за достигнатата от него зрялост като певец - те са лишени от приповдигнатата епика и театралност, характеризираща подвизите му в Rhapsody Of Fire, и обличат десетте композиции от "9 Degrees West Of The Moon" във възможно най-елегантните и красиви музикални одежди, които могат да съществуват на този свят. От отварящата "Letter to My Child Never Born", която е един неописуем вулкан от бликаща емоция, необуздана страст, стаена печал и бушуваща енергия, през меланхоличната "Violet Loneliness", прогресарската "Fading Shadow" и свръхагресивната "The Killing Speed of Time", та чак до Judas-овата интерпретация на "A Touch of Evil" (където Fabio дори надскача себе си, показвайки, че за големия вокалист няма невъзможни неща), "9 Degrees West Of The Moon" е като пищно инкрустиран меч от превъзходна стомана, способен както да буди възхищение, така и да разсича и най-здравите рицарски доспехи.