W.A.S.P. - "Golgotha"

"Golgotha" би могъл да се хареса истински единствено на две групи хора - на феновете на W.A.S.P. и на тези, които са толкова зажаднели за тежката музика от осемдесетте години на миналия век, че биха приели всичко, което им напомня за нея. При все немалкото си достойнства, албумът не предлага абсолютно нищо ново. Всяка идея, вкарана в песните, е хрумнала на някого сме я слушали от поне преди две десетилетия. С новия си албум Blackie Lawless и компания вървят уверено по пътека, отдавна утъпкана от тях самите и още поколения метъл величия.

   Това, всъщност, е единственият недостатък на албума - с него W.A.S.P. и за секунда не си позволяват да навлязат в непозната територия. Най-съществената разлика между "Golgotha" и предишното издание на групата, "Babylon", е, че този път не е включен кавър на Deep Purple. В композиционно, идейно и дори звуково отношение албумите са толкова близки, че всяка песен от единия може да замести всяка песен от другия, без целостта на нито един от двата да пострада. Наистина, сравнете двете откриващи песни, "Scream" от сегашния албум и "Crazy" от предишния, и няма как да не ви направят впечатление прилики, които далеч не могат да бъдат обяснени с характерния почерк на групата. И това е само един пример за общите черти на двете творби. Библейската тематика, присъстваща силно в лириките на "Babylon", е неотделима част и от "Golgotha", и отново идва още със заглавието на албума. Могат да бъдат изброени още много прилики, но това ще бъде безпредметно. Просто трябва да стане ясно, че иновативността и оригиналността определено не са сред достойнствата на "Golgotha".

   Но пък и никой не търси иновативност и оригиналност в музиката на W.A.S.P. Енергията, която направи групата популярна, изпълва и новия ѝ албум. Изпълнението, разбира се, е майсторско, но от музиканти с толкова опит на сцената друго не се очаква. Китаристът, Doug Blair, за пореден път впечатлява с няколко страхотни сола, а ритъм-секцията на басиста, Mike Duda, и наскоро напусналия групата барабанист, Mike Bupke, е издържана в най-добрите традиции на жанра. Тихата мощ в гласа на Blackie ще накара слушателя да изтръпне, а автентичната, дива осемдесетарщина, с която е заредена всяка песен, няма как да не извика усмивка на лицето на всеки, който обича музиката от онези времена.

   Феновете на W.A.S.P. и тежката музика от миналото има какво да си припомнят и на какво да се насладят.