WARBRINGER - "Worlds Torn Asunder"

Младежите от Warbringer набраха страхотна скорост и за последните 4-5 години изкараха общо три албума. Още от самото начало момчетата дадоха заявка, че освен да възродят траш метъла в най-класическата му, ще го развиват и като съвременна форма. Така "Worlds Torn Asunder" събира в себе си годините, преминали, в слушане и свирене на екстремизъм и днешните нови течения. И този път кръстници, бащици и просто създатели се оглеждат в музиката на Warbringer. Цитатите Metallica-Exodus-Testament се експлоатират още повече. Но пък си личи и собственият почерк на бандата. И независимо от всичко, "Worlds Torn Asunder" е доста по-различен и разнообразен от предшествениците си. Всяка песен се откроява като самостоятелна единица. Агресията се доближава до групите от т. н. NWOAHM-вълна, макар и на моменти скоростта да е намалена драстично и да е вкарана обилна доза груув в композициите. И това не е учудващо, като се има предвид, че продуцент на диска е Steve Evetts (The Dillinger Escape Plan, Every Time I Die). Най-силно неговата работа се усеща в "Enemies of the State". Под диктовката му John Kevill е променил доста вокалите, които все повече напомнят Mille Petrozza и са на границата на дет ревовете. В песните, особено в последната "Demonic Ecstasy", се открояват дуум и блек елементи, които носят мрачна атмосфера. Самият албум навява усещания за обреченост, безизходица и жестокост, доколкото трашът е по-скоро музика за забавление. В описа изпъква красивия акустичен инструментал "Behind the Veils of Night". Похватът се превръща в традиция за групата след "Nightmare Anatomy" в "Waking Into Nightmares" (2009) и "A Dead Current (Epicus Maximus)" в дебюта "War Without End" (2008). Останалите композиции прелитат през траша, като осколки от взривена граната, за да се огледат в спийд, пауър и дет метъла. Началото е ударно с класическата, повлияна от Exodus, "Living Weapon". Зверските "Shattered Like Glass" и "Wake Up... Destroy" са идеални за бурни танци и съркълпитове. Влиянията на Sepultura и Pantera тук са ушевадни, но звучат хващащо и точно на мястото си. "Treacherous Tongue" е убийствен кросоувър. "Savagery" започва по слейърски, за да избухне в агресия. Двойната китарна атака на John Laux и Adam Carroll извайва буря от рифове, неокласически шред и мелодични сола. В специалното издание са добавени два кавъра - "Sacrifice" на Bathory и още по-суровата "Execute Them All" на Unleashed. Независимо от цитатите, които се срещат във всяка композиция (все пак момчетата не са тръгнали да откриват топлата вода), Warbringer звучат като себе си - без претенции за нещо оригинално и нечувано, но изсвирено със самочувствието на музиканти, които знаят какво правят и как да го постигнат. Прогресът от 2008-а до 2011 г. е несъмнен. Наивността на дебюта отдавна е овладяна. Петимата американци не се страхуват да прекрачват стиловете и да ги комбинират по свое усмотрение. Така е създаден и най-разнообразният албум в кратката им, до момента, кариера.