WHITE WIZZARD - "Over the Top"

Винаги съм твърдял, че метълът е музиката на енергията и агресията. Изгубиш ли ги - ей там, вляво, е изходът от сцената. За съжаление времето тече неумолимо и много от някогашните богове се умориха. Не ме разбирайте погрешно - не остаряха, а се умориха. Очите помръкнаха, портфейлите набъбнаха, вулканите на яростта угаснаха, а онази невидима кост, която държи главата изправена (както обича да казва Стивън Кинг) се прекърши. И настана време да слязат от металния пантеон. Кой обаче ще ги замени?

   Младите групи преливат от агресия и ентусиазъм. Всички кроят големи планове. Проблемът е, че тази агресия и ентусиазъм трябва да бликат естествено от музиката на бандата. Все пак говорим за музикални, а не за улични банди, нали? Вместо да търсят своя път обаче, голяма част от тях започнаха да се моделират по някогашните богове. И да копират най-безсрамно шедьоврите на изминалите десетилетия. Поради тази причина се нагледахме и наслушахме на десетки безславни опити за реанимиране не само на отделни похвати и запазени марки, но и на цели стилови явления. Не бе пощадена и Новата вълна на британския хеви метъл. Този път под гръмката табела "Нова вълна на традиционния метъл" или за по-кратко NWOTM. (Да не се бърка с Новата вълна на траш метъла!) Именно в тази насока е издържан и поредният дългосвирещ удар на "Earache Records". Удар ли казах? Всъщност става въпрос за нещо много, много повече. Колкото и клиширано да звучи, "Over The Top" на младоците White Wizzard си е мощен, брутален и безапелационен удар в десетката. И то не само в десетката на ранно осемдесетарския хеви метъл, но и в десетката на класическия метъл въобще. Не очаквах, че първенството на канадците Cauldron ще бъде оспорено толкова скоро, ала ето че те вече са детронирани със страшна сила; при това от друга млада и нахъсана банда с доста сходна биография. И двете групи издадоха наскоро дебютните си пълнометражни албуми след насъбрали заслужени овации минита; и двете групи се вдъхновяват от златните дни на феномена NWOBHM; и двете групи се придържат към суровото и безкомпромисно звучене, лишено от натруфени патетични хорове и бомбастични оркестрации… и така нататък. Иначе White Wizzard са от града, дал на света колосални и разнородни таланти като Angel Witch, Armored Saint, Fear Factory, Guns N' Roses, Megadeth, Metallica, Motley Crue, Rage Against The Machine и System Of A Down - Лос Анджелис. И имат всичко онова, с което могат да се похвалят Cauldron като атмосфера, стил и музициране, плюс нещо отгоре. Както отбелязах и в ревюто си на "Chained to the Nite", слабото място на канадците са вокалите. Wyatt "Screamin' Demon" Anderson от White Wizzard обаче притежава всичко онова, за което може да мечтае една млада хеви метъл банда - впечатляваща техника, достатъчен диапазон, титанична мощ и експлозивен хъс, напомнящ за Bruce "Сирената" Dickinson от периода 1980-1983 година. Ето защо хвалебствените определения буквално валят върху "Over The Top" - критиката го нарича разтърсващ, високооктанов, динамичен, свиреп, изпепеляващ, яростен, стегнат, първичен… Всяка от тези думи обаче се отърсва от наслоенията, облепили ги като струпеи покрай толкова много други знайни и незнайни формации, и отеква със съвсем нов смисъл при този изумителен дебют. Опитайте се да си представите най-доброто от ранните Motorhead, Saxon, Angel Witch, Tygers Of Pan Tang и Iron Maiden и навярно ще добиете смътна идея за какво става въпрос. Особено поразително е как момчетата от Ел Ей са успели да вградят духа на "девиците" от епохата на първите им четири албума. Невероятно… но факт. "Ония" двойни китарни атаки, "ония" резки смени във времената, "онова" тримуфално барабанене на Clive Burr, "онази" галопираща бас линия и "онези" свръхземни вокали оживяват в дебютния албум на White Wizzard, но - бързам дебело да подчертая - не като уродливи зомбита в изтъркан хорър сюжет, както започнахме да свикваме напоследък. Това е истински хеви метъл, мощен и първичен като изригващ вулкан. Другото са финтифлюшки, дантелки и позьорски мускули, чиято цел е най-вече да прикрият творческата и тестостеронова немощ, която мнозина се опитват да ни пробутат за първокачествена стомана.