WOLF - "Ravenous"
2009, Century Media Records/Animato Music
За разлика от редица свои колеги от хеви братството, шведите Wolf стават все по-добри с всеки следващ албум. Петият им дългосвирещ удар демонстрира впечатляваща еволюция както по отношение на идеите и композирането, така и при инструменталната и вокалната експресия. Фронтменът китарист
Niklas "Viper" Stalvind стои все по-уверено зад микрофона и е разгърнал до максимум възможностите на агресивния си, режещ като бръснач и в същото време невероятно пластичен глас. Новите попълнения Johannes "Axeman" Losback (китара и беквокали) и Richard "Raptor" Holmgren (ударни) изливат тонове разтопено желязо за металната магистрала, по която се носи прорязващият слуховите ни канали стоманен болид, а басистът Anders "Tornado" Modd уплътнява грижливо всички неравности и кухини по трасето. Колкото и непостижимо да звучи, в Ravenous "вълците" са успели да съчетаят неудържимия ентусиазъм и величие на Iron Maiden от ерата 1982-1984 с огнената рифова агресия на Judas Priest-овия Painkiller, канския хъс и адреналин на ранния W.A.S.P., мачкащата ритмика на стария Running Wild, пластичната елегантност на Crimson Glory и демоничния полъх на Mercyful Fate. Навярно крайният резултат не би бил толкова бляскав без помощта на вездесъщия продуцент Roy Z (Yngwie Malmsteen, Halford, Bruce Dickinson, Helloween), който е успял да извлече най-доброто от влиянията на бандата и ярко да подчертае силните й страни. Стремглави убийци като "Speed On", "Ravenous", "Mr. Twisted" и "Hail Ceasar" се редуват със среднотемпови химни от рода на "Voodoo", "Curse You Salem", „Hiding In Shadows", "Secrets We Keep" и "Whisky Psycho Hellions", за да вдигнат нивото на адреналина в кръвта ни до опасно високи нива.
Maldoror
Maldoror