YNGWIE J. MALMSTEEN - "Relentless"

Голямото его не прощава. След оркестрално-акустичните излияния на Маестрото в миналогодишния му албум "Angels of Love", ето че дойде моментът и за логичния наследник на превъзходния "Perpetual Flame", увековечил съвместната му работа с един от най-силните метъл гласове от последните петнайсетина години - Tim "Ripper" Owens. По една или друга причина, това е и най-егоцентричният диск на Yngwie Malmsteen - от общо петнайсетте парчета в "Relentless" цели oсем са инструментали, едно е "изпято" (кавичките не са случайни) от самия Маестро и едва шест са във вокално изпълнение на Изкормвача. (За сведение, в "Perpetual Flame" имаше осем композиции с Tim от общо дванайсет.) Едва ли е съвпадение и обстоятелството, че почти до последния момент мистър Owens не знаеше дали вокалите му ще присъстват в албума. Иначе, както винаги Tim звучи убийствено, при това въпреки насочената срещу него продуцентска работа, която цели най-вече да открои шестструнните пиротехники на шефа Malmsteen, та да заблести талантът му още по-силно. Изкормвача обаче не може да бъде държан в клетка, въпреки че една от песните, в които вилнее в диска, се нарича именно "Caged Animal" - въпреки всички видими и невидими препятствия, триумфалният му вой процепва пространството и раздира ушните мембрани, превръщайки в шедьоври и среднотемповата, мачкаща като тежък танк "Enemy Within", която започва с призрачни църковни песнопения, и откриващия вихър от шрапнели с ориенталски повей "Critical Mass", и мрачната агресивна резачка "Axe To Grind", и разгърнатата "Tide Of Desire", където сияе и новият клавирист Nick Marino (заменил уникалния Derek Sherinian) и гореспоменатата "Caged Animal", и задъханата "Blinded", напомняща за най-силните моменти от "Seventh Sign". И едва ли е случайност, че точно тези шест композиции са най-добрите в "Relentless". Останалото не предлага нищо по-различно от познатото от досегашното творчество на виртуозния китарист - "Arpeggios From Hell" си е досущ показно по шред-изкуство, "Adagio B Flat Minor Variation" се крепи на изящна, неземно крехка и ефирна мелодия, "Shot Across The Bow" представлява умопомрачителна демонстрация на феноменална техника, а "Into Valhalla" е като излязла от Вагнерова опера. Всичко това обаче е крайно недостатъчно, за да издигне "Relentless" над високата летва, която Маестрото сам си постави с легендарното си творчество.