YNGWIE MALMSTEEN - "Perpetual Flame"

Yngwie Malmsteen е легенда. Който има някакъв проблем с това твърдение, да ме чака на втора буна във Варна с предварително приготвен камък (по възможност двайсеткилограмов и по-ръбат) и въженце (за прикрепване на камъка към шията на заблудената овца от метъл-стадото). Всеки албум на тази легенда е задължителен за прослушване (най-малкото за да можеш с ръка на сърцето да заявиш: "Мали-и-и, тоя как се е осрал!"), след което имаш пълната свобода да постъпиш както ти душа сака - да го захвърлиш в кошчето, да го подариш на баба си (ако наистина е отвратителен, по-добре го дай на музикалния си конкурент) или да го слушаш до припадък. Какъвто е случаят с най-пресния опус на китарния бог - "Perpetual Flame".
   В много отношения това е както типичен, така и доста революционен албум за Malmsteen. "Вечният пламък" е първият му диск, който излиза под клеймото на "Rising Force Records", първият му миксиран от Roy Z продукт и - не на последно място! - първата тава, събрала в едно божествения барок-енд-рол на Маестрото и сатанинския вой на Изкормвача. Прогнозите на феновете бяха най-различни - в интерес на истината преобладаваха негативните, като основният аргумент на поддръжниците им беше загадката как мрачният и изключително агресивен стил на Tim Owens ще се съчетае с неокласицизма на струнника, който до този момент беше работил предимно с по-топли, емоционални и плътни гласове... макар че сериозните познавачи на Yngwie добре знаят, че от размазващия "Seventh Sign" нататък агресията и по-твърдото звучене не са terra incognita за творчеството му. Другият обнадеждаващ факт беше на пръв поглед парадоксалното, но иманентно сходство между блендите на младежа, довел агресията в Judas Priest и Iced Earth до нови измерения, и... ха познайте кой?... гласа, излял в клокочещия котел на хард рока литри нажежена жар, изпепеляващ плам, потресаваща емоция и неудържим ентусиазъм, а именно Graham Bonnet (Rainbow, Alcatrazz). Ето защо, колкото и да не им се вярваше на тесногръдите скептици, злобните хейтъри и най-обикновените снобари, сътрудничеството между Yngwie и Tim успя да обогати (в преносен смисъл) и двамата - Изкормвача откри по-светлата си страна, а Маестрото инжектира конски дози тестостерон в изящната архитектура на музикалните си умотворения. Благодарение на това сега можем да се насладим на експлозивни химни като "Death Dealer", "Damnation Game" и "Live to Fight (Another Day)", да се усмихнем на заглавието на среднотемповия трепач "Priest of the Unholy" (сигурно мистър Owens честичко променя припева на "Judas Priest of the Unholy") и да въздъхнем примирено на превъзходната в музикално отношение "Red Devil", където Tim се обяснява в любов на бързата си червена кола (така става, когато китаристът пише всички текстове), но пък сигурно си пуска за утеха "Formula One" от първия Primal Fear, където някогашният му съперник Ralf Scheepers изливаше възхищението си от скоростните болиди, вместо да изпее химн в прослава на любимия му Балъков например. За съжаление можем да чуем Изкормвача само в осем от дванайсетте композиции в "Perpetual Flame", ала да не забравяме в чий албум участва все пак. И въпреки че си давам сметка за текучеството на вокалисти при Yngwie, от все сърце желая на Tim да се задържи колкото се може по-дълго при капризния и често непредвидим Маестро (макар че именно неговата непредвидимост е сред най-предвидимите му черти), за да може сътрудничеството им (доколкото може да става въпрос за сътрудничество, когато нямаш никакво право да пишеш текстове и музика) да ни зарадва с още плодове. Междувременно очакваме появата на първия солов диск на мистър Owens, където ще имаме предостатъчно материал, за да оценим творческия му потенциал.