15 000 човека станаха свидетели на последния европейски концерт от "Somewhere Back In Time Tour" в Белград
До Белград и назад... След тридневната траш вакханалия, заляла София в периода между 6-и и 8-и, в ранните часове на 10 февруари около 150 човека се събраха пред Националния стадион "Васил Левски", за да тръгнат на едно пътешествие, което скоро няма да забравят. Имам предвид екскурзията до Белград и обратно, която беше организирана от рок бар "The Black Lodge" и официалния фен-клуб на Iron Maiden у нас, в лицето на Нико и Гери. Всичко, от чудесните фланелки, изготвени специално за повода, до самото пътуване, беше направено така, че феновете да се чувстват повече от комфортно. Бих казал дори, че нещата бяха организирани по такъв начин, че всеки от нас да се чувства специален. Специален, като фен на една група, която през последните близо 30 години написа голяма част от историята на хеви метъла. И освен, че за организацията на това събитие можем да говорим само положителни неща, трябва да споменем и факта, че цената на пътуването беше възможно най-ниска, за улеснение на самите фенове. 60 лева - това е по-малко от цената на билета от София до Каварна и обратно на повечето автобусни компании. Още веднъж - поздравления и за двамата организатори!  "Ed Bus One" е преминал сръбската граница и чака пристигането на полицейския ескорт Не случайно казах, че това пътуване скоро едва ли ще бъде забравено от участниците в него. Изненадите започнаха още в началото, когато трите рейса и един мини бус пристигнаха на сръбската граница. Какво видяха сръбските митничари? Видяха пълни догоре превозни средства с разни странни хора, навлякли фланелки, на които има всевъзможни видове зверове и чудовища, кое от кое по-грозно. Кубинки, пирамидки, всякакви метални украшения... Сърбите, явно поуплашени, освен, че направиха пълен тараш на целия багаж, като дори съблякоха почти изцяло някои от феновете, решиха, че всички тези субекти не могат току-така да се разхождат из държавата им и поръчаха специален полицейски ескорт. Три полицейски автомобила и един бус с включени сигнални лампи съпровождаха цялата процесия от границата до Белград и обратно.  "Ed Bus One", "Ed Bus Two" и "Ed Bus Three" са ескортирани по пътя за Белград До края на пътуването така и не разбрахме каква е точната причина - сърбите да бъдат предпазени от нас или обратното? Но и не това беше най-любопитното, а фактът, че към цялата колона по едно време се присъединиха и два военни камиона, за единия от които беше закачена огромна гаубица. Ето така, ние тържествено влязохме в сръбската столица и спряхме пред една от най-модерните зали в Европа, за която подробно ви разказахме в репортажа ни от концерта на Queen + Paul Rodgers - "Белрадска арена". Как да не се почувстваш специален?!  Българската агитка пред "Белградска арена" Прибирането обратно в София започна около 40 минути след края на концерта. Отново всички по автобусите, лампите на полицейските коли светват и кортежът тръгва. Така, безаварийно и безинцидентно, в около 7 часа сутринта благополучно пристигнахме на сръбско-българската граница. За тези, които бяха решили да изхарчат някой динар допълнително... Мърчандайзът, за моя изненада, не беше особено разнообразен. Очаквах много повече и различни артикули, при положение, че това бе едва първия концерт от тази последна част на турнето. И все пак тези, които искаха да се обзаведат с оригинален продукт на групата, можеха да избират между десетина вида фланелки, една шапка, тур-програма и още няколко дреболии.  Подгряващата... Влизайки в залата пред нас се открива гледката на огромна сцена, пред която най-верните фенове на Maiden постепенно запълват празните пространства.  Малко след 20:00 ч. светлините угаснаха и на сцената излезе (много) добре познатата ни Lauren Harris, заедно със собствената си група. В продължение на около 40 минути тя се опита да подгрее публиката в залата. И донякъде успя. Не мога да кажа нищо положително за музикалните й качества. На моменти откровеното фалшивото пеене и абсолютно еднообразната и безлична музика вече отдавна са омръзнали на феновете, посещаващи концерти на Iron Maiden. Дори забелязвам, че голяма част от тях нескрито се дразнят на присъствието й на сцената. Положителните черти на Lauren Harris се изчерпват с факта, че тя е красиво момиче - не можем да си кривим душата и да не го отбележим. Това, обаче, не е напълно достатъчно. И ако на концерта на британската легенда в София нейното присъствие ще се помни винаги, поради това, че тя реши да ни покаже освен певческите си (не)умения и лявата си разголена гръд, то участието й в Белград няма да бъде запомнено с нищо. Все пак, не би трябвало да бъдем толкова критични към Lauren Harris. Въпреки не особено големите си музикални заложби и това, че понякога ни изнервя с присъствието си, не трябва да забравяме, че тя все пак е дъщеря на един от най-гениалните композитори и поети в хеви метъл музиката изобщо. Не на последно място, случаят на Lauren съвсем не е изолиран. Да не забравяме концерта на Sting в Несебър преди няколко години. Като подгряващ, пред 20 000 човека тогава се изяви не кой да е, а собственият му син. Да си припомним и концерта на Peter Gabriel в София - беквокалистка и основен певец на женските партии в песните му беше неговата дъщеря. Малко повече снизходителност към Lauren от наша страна май няма да е излишна. Някъде, назад във времето... Точно така се казва това турне - "Somewhere Back In Time Tour". Целта му е да се опита да повтори обиколките на групата от средата на 80-те години. Концентрирайки се главно върху музиката на Iron Maiden до 1984-а и разчитайки на сценична концепция, базирана на обложката на албума "Powerslave", групата постига едно наистина невероятно и запомнящо се шоу. Концертът в Белград беше и последният от това турне на Стария континент. След него "Девиците" отиват за 20 концерта в Южна Америка, а финалната точка на "Somewhere Back In Time Tour" ще бъде сложена на 2 април във Флорида. Турнето премина през голяма част от земното кълбо миналата година, като всички концерти започваха по един и същ начин. Така, както са започвали през 1984-а година. Нещо, което стотици пъти сме гледали в знаменития концертен шедьовър "Live After Death". Нещо, което аз лично не съм вярвал, че някога ще видя на живо. И ако прелюдията към това начало е песента "Doctor, Doctor" на UFO, то същинската част започва след нейния край. Залата потъва в мрак, чуват се мотори на самолети и сирени. На двата големи екрана се виждат архивни кадри на бомбардировачи от Втората световна война, които тръгват на своята последна мисия. Чува се гласа на един от онези хора, за които можем спокойно да кажем, че са променили световната история: We shall go on to the end.Започва инструментално интро, а след неговия край сцената е обляна от светлината на прожекторите и на нея вече са Maiden, които забиват класиката "Aces High"! Още няколко секунди и ето, че се появява и Bruce Dickinson, който започва по познатия на всички ни начин да снове из двата етажа на сцената, като до края на концерта навърта със сигурност поне двайсетина километра. Фенове са станали на крака и крещят неистово, а любимецът им извисява глас над всички тях. Прави впечатление, че звукът, който е с еднакво качество от началото до самия край, е добре балансиран и ясен, що се отнася до инструментите и леко пресилен, що се отнася до гласа на Bruce. Така поне се чуваше на трибуните.  Iron Maiden току що са излезли на сцената и изпълняват "Aces High" Още не сме се окопитили от това вихрено начало и ни връхлита следващата песен - "2 Minutes To Midnight". Както на всички концерти на Maiden, и тук феновете заглушават Dickinson на припева, а той, заедно с останалите членове на групата, е видимо впечатлен от подивялата публика. Личи си, че музикантите искренно се радват и забавляват на случващото се и пренасят зрителите във времето на първите си три албума. Точно тук се случват и част от промените в сетлиста, които се очакваха с толкова голямо любопитство от феновете. "Revelations", "Can I Play With Madness?" и "Heaven Can Wait" са отпаднали. На тяхно масто публиката първо чува "Wratchild", която е последвана от култовата "Children Of The Damned". На нея Dickinson показва завидни певчески умения, сякаш за да опровергае съмненията на някои, че времето се е отразило негативно върху гласа му. Следва третата "нова" песен в сета, която лично за мен се превърна в изненадата (доста приятна при това) на вечерта - "Phantom Of The Opera."  15 000 човека са на крака и подкрепят любимците си Чува се познато китарно интро. Публиката изригва - "Wasted Years"! Да, ама не!!! Adrian Smith бърка реда на песните и започва да я свири не там където трябва. След 4-5 секунди гафът е усетен и групата веднага започва изпълнението на правилната песен - "The Trooper". Случват се и такива работи. Да не забравяме, че James Hatfield обяви пред близо 50 000 човека в София, че следващата песен, която ще изпълнят е "Harvester Of Sorrow", а секунди по-късно се оказа, че е на светлинни години от истината. Bruce се появява отново на сцената, този път облечен в мундир на кавалерист от 17-и полк на британската армия, участвал в Кримската война през 1854-а година. Развява британското знаме и крещи с все сила: You'll take my life but I'll take yours too  Bruce Dickinson е с армейска униформа по време на изпълнението на "The Trooper" Чудя се какво ли си е казал фронтменът на Maiden зад кулисите, очаквайки да започне "The Trooper", но вместо нея чува началото на друга песен? Сигурно е било нещо подобно: "Какво, по дяволите, се очаква от мен да направя с тази униформа и това знаме на "Wasted Years"?!" Така или иначе идва ред и на тази прекрасна песен от фундаменталния албум "Somewhere In Time". Тя, разбира се, е изпята не само от Bruce, но и от цялата зала, която предусеща, че кулминацията на вечерта е съвсем наблизо. Точно така - следващата композиция безспорно се превърна във върховия момент на този концерт. Това беше една история, разказана ни по блестящ начин от Bruce Dickinson, който отново е променил облеклото си и е вече с черно наметало. История, поучаваща ни за това, че ако човек отвръща на доброто със зло, ще бъде застигнат от проклятие, което ще тегне над него за вечни времена. "The Rime Of The Ancient Mariner" - този близо 14-минутен шедьовър е създаден от Steve Harris, по едноименната поема на английския поет Самюъл Тейлър Колеридж, написана преди точно 210 години. Стигаме до средата на песента - лирическото отклонение изсвирено от Harris, който е подпомаган от Janick Gears и Dave Murray. Човек има чувството, че се намира на същия този кораб, за който се разказва в песента. Неподвижен, в мъртвите води. Там където го е застигнало проклятието. Мелодията става постепенно по-бърза, достигайки до онзи момент, в който Dickinson изпява с цялото си гръло от втория етаж на сцената: The curse it lives on in their eyesТук някъде цялата зала се взривява, а долу пред сцената настава краят на света. В такива моменти човек се радва, когато си е взел билет за трибуните и наблюдава отгоре тази вакханалия от блъскащи се и скачащи човешки тела, която е там долу. И в цялото това нещо едно наше момиче е успяло да се покачи върху раменете на някой и развява българското знаме, само на няколко метра от Bruce Dickinson! Други знамена в този момент не се виждат - всичко се е превърнало в една обща маса от хора, които се борят за оцеляване. Само българскияг трибагреник гордо се вее над цялото това нещо! Как успява нашата героиня да се задържи на едно място в този момент и същевременно да развява знамето, не става ясно. Трябва да уточним, че въпросното знаме е собственост на фен-клуба на Iron Maiden у нас и вече е получило бойното си кръщене на концерта на групата в Атина миналата година. Членовете на клуба се заканиха, че то ще присъства на всеки концерт на Iron Maiden, на който те отидат и то винаги ще се вее в първите редици на публиката.  С "Powerslave" духовете биват частично успокоени (ако изобщо може да се говори за успокоение в този момент), а на следващата песен цялата зала грейва в светлина, сякаш за да изчезнат всички страхове от тъмнината ("Fear Of The Dark"). По време на почти цялата песен (както и през по-голямата част от концерта) Janick Gears не спира да ни показва, че освен да свири добре на китарата, е доста "навътре" в спортната аеробика, както и в модерните танци.  След като сме се отървали от мрака, Dickinson ни описва какво мисли и изпитва осъденият на смърт в деня на своята екзекуция ("Hallowed Be Thy Name"). Прави го така, че самите ние за миг си представяме как сме изправени пред бесилото. Остана ли нещо, което Iron Maiden да са пропуснали тази вечер? "Scre-е-еam for me Serbia! Scre-e-eam for me Belgrade! The "Iron Maiden"!!!" По време на едноименната песен на сцената излиза и всеобщият любимец Eddie. Този път той е пременен в най-модерните си одежди. Тези, с които е представен на обложката на албума "Somewhere In Time".  Чудовището Eddie е неделима част от всеки концерт на Iron Maiden Бисът започва така, както всеки в залата очаква - с "The Number Of The Beast". След като неколкократно изкрещяваме кое е числото на дявола, идва ред и на последните две песни от концерта. Те пак са нови за сета - "The Evil That Men Do" (страхотно вокално изпълнение на Dickinson, който тук достигна завидни за възрастта си височини) и финалната "Sanctuary". Тези две парчета бяха изпяти вместо стандартните за сетлиста от настоящото турне "Moonchild" и "The Clairvoyant". Важно е и да се отбележи, че ако вярваме на думите на групата, четири от песните изпeти тази вечер ("Sanctuary", "Wratchild", "Children Of The Damned" и "Phantom Of The Opera") се изпълняват вероятно за последен път в Европа. А след края на турнето, може би никога няма да ги чуем отново на живо.  Забележки? Естествено, че има! Нали трябва вечно да сме недоволни! Кога най-накрая, ще чуем "Alexander The Great" на живо?! И не беше ли точно това турнето, на което да бъде изпълнена тази композиция?! Колко години още трябва да минат и колко пъти още феновете ще чакат от групата това да се случи, едва ли някой знае. А и както е тръгнало, по-скоро никога няма да се случи. Сега, може би, не трябва да сме чак толкова недоволни от липсата на тази песен както друг път, защото в сетлиста явно е трябвало да попадне само едно много дълго парче. И групата се е спряла на "Rime of the Ancient Mariner". А за това, забележки не може да има! Като изключим липсата на "Alexander The Great" и леко пресиления звук на гласа на Dickinson, смятам, че феновете няма от какво да са недоволни. Напротив - станахме свидетели на грандиозно представление във фантастична зала с феноменална публика, невероятен Bruce и чутовен Steve Harris! За финал... Турнето "Somewhere Back In Time Tour" е към своя край. В Европа то приключи, а след още два месеца ще бъде част от световната история. Тези български фенове на Iron Maiden, които пропуснаха някой от концертите в Букурещ, Атина или Белград има за какво да съжаляват. Въпреки това обаче, шансът скоро да видят любимците си никак не е малък. Както самия Bruce Dickinson спомена по време на концерта, щом края на турнето дойде, групата влиза в студио за да запише новия си албум, след което тръгва на поредното си световно турне. Съдейки по факта, че в последните няколко години групата неизменно посещава Балканите (два концерта в Белград и по един в Букурещ, Атина и София), е почти сигурно, че те ще дойдат отново близо до нас. А защо не и в България? Едно е ясно - феновете ще имат възможността да видят любимците си отново. Кога? Somewhere In Time...  Ето и пълен сетлист от концерта в "Белградска арена" на 10 февруари 1009 г.: 00. Intro 1 - Doctor, Doctor (UFO) |
