40 години след като превзе "Woodstock", Santana направи същото и със Скопие

Автор: Ози
Снимки: wiktory

10-и юли 2009 г., 8:00 ч. сутринта. 5-6 автобуса са се наредили един до друг на паркинга, зад катедралата "Св. Александър Невски." Два от тях ще пътуват за концерта на Carlos Santana в Скопие. Мъж и жена, които трябва да се качат именно в един от тези два автобуса, по погрешка се качват в друг. Сядат на седалката и се оглеждат, за да видят около себе си и други фенове на Santana. Останалите пътници обаче подозрително НЕ приличат на такива. Автобусът тръгва, а те двамата започват все повече да се притесняват. Малко преди изхода на София, мъжът се престрашава и се обръща към един от пътниците:

• - Извинявайте, вие за САНтана ли сте?
• - Не. Ние сме за САНдански.

Осем българи, решавайки да пътуват с бус, тръгват за концерта. Собственикът и шофьор на возилото е убеден, че то е технически изправно и ще стигне без проблеми до Скопие. А вероятно и ще се върне. Спирайки на границата между България и Македония, бусът едва успява да запали. 30 километра по-нататък той окончателно спира да работи. Зарязват го там и стигат до Скопие с няколко автомобила на стоп. Някой казва на собственика на буса:

• - Как ще си го прибереш до България? Той ще си остане вечно тук!
• - Да го прибирам?! Утре като се върна в София заминавам с жената и децата на море. Да го правят македонците каквото искат!

Това са само част от премеждията, случили се на някои от около 200/300-те българи, решили да посетят концерта на Santana в македонската столица. Разбира се, хубавото е, че в тези случки смешните моменти преобладаваха, а краят им беше винаги положителен. Два автобуса и няколко десетки коли минаха краткия, но доста лош път (особено в частта след границата с Македония) от София до Скопие. Не случайно пътуването с автобус този път мина рекорда на Rock ‘N Roll-влака до Белград. Тогава 400-те километра бяха изминати за около 10 часа и половина. Този път за 200 километра ни бяха необходими 6 часа и половина. Причините са няколко, но две се открояват - пътят на територията на Република Македония (само 20 километра магистрала, останалото е двулентово шосе в изключително лошо състояние) и дългото чакане на границата (отново по вина на македонските митничари - от българска страна проблеми не е имало). Така или иначе в ранния следобед българите успяха да достигнат и крайната си цел, а до концерта, който започваше чак в 21 ч., имаше предостатъчно време, за да могат те да направят и обиколка из забележителностите на една от бившите столици на България.

Интересното от чисто туристическа гледна точка в този град е тази му част, в която живее мюсюлманското население (самоопределят се предимно като албанци). Това е вероятно един от най-старите квартали на града и в него джамиите са почти навсякъде. Разхождайки се, човек остава с впечатлението, че се намира в 17-и или 18-и век. Времето сякаш е спряло някъде там - тесни, малки улички, къщи на по етаж и половина, на голямата част от които фасадите не са пипнати в последните 50-100 години. Имаш чувството, че всеки момент тези сгради ще паднат. Всички приземни етажи са магазинчета - в огромното си болшинство за злато, а останалите са "бутици" или места, на които се правят традиционните арабски дюнери и сандвичи. Тук можеш да намериш неща, които са в двата края на ценовия диапазон - от скъпи бижута и златни украшения, до сако за 2 лева, чиято материя и цвят са просто безумни. Ако купиш две сака, получаваш безплатно вратовръзка.

Не случайно думата "бутици" е в кавички. Става въпрос за магазини тип сергиите на пазар "Илиенци", с възможно най-евтината и некачествена стока. Съществуват и изключения, като бутик "Париж", примерно. Гледайки витрината му, човек може да добие ясна представа каква е най-новата ЛЯТНА колекция, за тази част на града:

Лятна парижка мода по албански - жените трябва да са облечени от горе до долу и да носят забрадки на главите си.

Пазарът в този квартал представлява десетки сергии, от които може да се купи буквално всичко, като можеш да бъдеш сигурен, че каквото и да е то, задължително ще бъде свръх некачествено (независимо дали става въпрос за дреха или електронен часовник). Малко прилича на онзи пазар с кошовете, който помним от филма "Индиана Джоунс по следите на изчезналия кивот". Беше ми поръчано от приятел да закупя компактдиск на Тоше Проевски (доста известен македонски поп изпълнител, който почина в катастрофа през 2007 година). На третата сергия с дискове на въпросния пазар намерих, но пиратски. Попитах продавача дали няма оригинален. Отговори ми: "Оригинален?! Приятел, на този пазар няма абсолютно нищо оригинално. Тук е Texas пазар." Каквото и да означава това...

Разбира се, не трябва да прекаляваме - това е само една част от Скопие. Градът има и друго лице: историческа част, Кале (Византийска крепост), парламент, опера, паркове, църкви (в двора на "Св. Спас" се намира гроба на Гоце Делчев), прекрасни алеи за пешеходци покрай река Вардар и т. н. Но това са все неща, които могат да се видят навсякъде, включително и в България. Действително, най-интересното за нас от града си остана тази стара част, в която е концентрирано мюсюлманското население. Ресторантчетата тук са на почти всеки ъгъл. Яде се направо на улицата (вътре място за маси и столове почти няма). Сервитьорите са изключително любезни и приветливи, а храната (предимно всякакъв вид скари и салати) е безумно вкусна. Дори и за нас цените са ниски - за около 20 лева човек преяжда и препива така, че накрая с мъка успява да се дотътри до Градския стадион в града, за концерта на Santana.

Да видиш Santana на живо не е като да си бил на поредния концерт. Това е преживяване, което се помни дълги години. Той има гениални композиции и чуеш ли някоя негова песен по радиото, няма как да я сбъркаш с друг изпълнител. Но на сцената нещата стоят по коренно различен начин. Тук той избухва. Тук той показва действително на какво е способен, щом докосне струните. Тук Santana си е вкъщи. И, поглеждайки назад във времето, ще видим, че той става световноизвестен именно с един концерт, а не толкова с някой от записите си. Изпълнението е част от фестивал, който, разбира се, не е какъв да е. Състоял се е в периода 15-18 август, 1969 година, на една гигантска поляна, която е била част от млекопроизводителната ферма на някой си Max Yasgur. Фестивалът е известен под името "Woodstock", а никому неизвестната до този момент група Santana се качва на сцената на 16 август, в 14 ч. Месец преди това те са издали дебютния си албум и имат няколко концертни участия по разни клубове из Сан Франциско. След само 45 минутен сет, около 200 000 души разбират, че се е случило нещо специално - току-що се е родила една нова легенда. Изпълнението на Santana взривява публиката и до ден днешен, когато се говори за този легендарен фестивал, най-често споменаваните имена са тези на Jimi Hendrix и Santana, а солото на барабани на едва 19-годишния тогава Michael Shrieve (най-младият изпълнител на фестивала) в "Soul Sacrifice" остава в историята като едно от най-добрите изпълнения на "Woodstock". От този момент до днес Santana има продадени над 90 милиона копия от албумите си и свирейки пред повече от 100 милиона човека, успява да покори публиката навсякъде където отиде. Същото нещо се случи и в Скопие.

Качвайки се на сцената на Градския стадион в македонската столица точно в 21:00 ч., Santana изправи на крака около 10 000 зрители, дошли да видят и чуят на живо една легенда. И никой от тях не седна до края на концерта. Началото беше дадено именно със "Soul Sacrifice", сякаш за да могат феновете да почувстват, макар и 40 години по-късно, какво е да си зрител на "Woodstock". Всъщност, тази вече публиката чу половината от онзи знаменит концерт, плюс...... още над два часа музика. Не може да има недоволни след подобно изпълнение, просто защото Santana мина през цялото си творчество, като зарадва публиката както със старите си класики, така и с по-новите си доста популярни песни. Ако можем съвсем условно да разделим неговата дългогодишна кариера на две - некомерсиална част (до албума "Supernatural") и свръх комерсиална част (от албума "Supernatural" до днес) - то композициите тази вечер бяха разделени горе-долу по равно и от двете.

От първата част на кариерата на Santana чухме прекрасната "Samba Pa Ti" - може би най-известният инструментал на родения в Мексико китарист (песента дължи голямата си популярност в България не само на гениалността си, но и на филма "Оркестър без име", в който групата на Велко Кънев я свири). Тя бе изпълнена така, че всеки от зрителите сякаш почувства физически досег с мелодията. "Batuka" - изключително силен момент в концерта. Уникално рифово свирене на Santana - композицията на живо звучи в пъти по-въздействащо, отколкото на запис. В края си тя премина в "No One To Depend On", на чийто припев целият стадион крещеше неистово: "I ain't got nobody that I can depend on!". Разбира се, не се мина и без класики като "Evil Ways" (също изпълнявана на "Woodstock"), в чийто край чухме и част от "A Love Supreme". Вечните "Black Magick Woman" и "Oye Como Va" само допълниха изключително голямата палитрата от цветове, която използва Santana, докато рисува картините си пред нас.

Комерсиалният период на Santana бе представен също подобаващо - четири композиции от мултиплатинения албум "Supernatural", донесъл на китариста цели 8 награди "Grammy" (ненадминат до момента рекорд). "Maria Maria" беше специален поздрав за всички жени, дошли на концерта, а по време на изпълнението на песни като "Corazon Espinado", "Smooth" и "(Da Le) Yaleo" целият стадион танцуваше и пееше заедно с изпълнителите. Самата "(Da Le) Yaleo" не беше предвидена в сетлиста, но по средата на концерта Santana реши, че трябва да бъде изпълнена. Докато свиреше "Smooth" пък, китаристът извика при себе си един от охранителите, посочи му точно определен човек от публиката, даде му перцето си (и така за момент спря собственото си изпълнение докато си вземе ново перце), а охраната отиде и лично поднесе "трофея" на супер щастливия фен. Компания на тези комерсиални хитове направи и "Foo Foo" - изключително динамично и запомнящо се парче от албума "Shaman", излязъл през 2002 година.

Задължително трябва да споменем, че и на този концерт, както напоследък често се случва, бе направен поклон пред личността на Michael Jackson - в негова памет бе изпълнен прелестния инструментал "Lord's Prayer", а в края му чухме и заигравка с безсмъртната "Purple Haze" на Jimi Hendrix. Самият концерт завърши два часа и половина след началото си, както и очаквахме - с неостаряващата "Jingo", записана в далечната 1969 година и също взела участие в незабравимото приключение наречено "Woodstock".
    Говорейки за Santana, все пак трябва да споменем, че той съвсем не беше сам на сцената. Около него имаше ни повече, ни по-малко от 10 (!) музиканти. Брас секцията беше представена от тромпет (Bill Ortiz) и тромбон (Jeff Cressman). Стандартно за концерт на Santana ударните инструменти бяха поверени на трима изпълнители - Dennis Chambers (барабани), Karl Perazzo и Raul Rekow (перкусии). Вокалните партии бяха изпълнени в голямата си част от Tony Lindsay (вече повече от 17 години в групата) и изключително симпатичния и концентриращ върху себе си всички женски погледи Andy Vargas. Бас китаристът Benny Rietveld направи зашеметяващо соло в средата на концерта, като то завърши с изпълнение на Джонленъновата класика "Imagine", чийто текст под съпровода на баса бе изпят от цялата публика. Tommy Anthony бе втори китарист и беквокалист, а на по-запознатите с групата на Santana направи впечатление липсата на титулярния клавирист Chester Thompson. Причината за неговото отсъствие не стана ясна, както и не стана ясно какво е името на заместващия го музикант. Трябва да кажем обаче, че той се справи доста добре с не леката задача да бъде на мястото на клавирист, който свири вече повече от 26 години с легендарния Santana и е оставил не малък отпчетък върху творчеството му. Изброявам всичките тези изпълнители не защото вие или аз ще ги запомним, а защото когато човек ги види как свирят на живо, разбира, че това са наистина едни изключителни музиканти и професионалисти и заради това си заслужава поне по веднъж да споменем имената им.

Що се отнася до самия Carlos Augusto Santana Alves (както е цялото му име), то е много трудно да се опише неговото свирене и начинът, по който то въздейства на зрителите. Изпод пръстите на този вълшебник, шарещи по грифа, тази вечер излязоха десетки мелодии. Именно това е, което отличава Santana от голяма част от известните и именити китаристи. За разлика от тях той не свири просто сола, а сътворява мелодии. Мелодии, които могат в рамките само на няколко минути да сменят коренно настроението и светоусещането ти. В един момент танцуваш, а в следващия усещаш тъга. В един момент се радваш, а следващата мелодията те кара да пееш, дори композицията да няма текст. Като капак на всичко почти всяка от песните е придружена с безброй импровизации и е в различен стил - чухме хард-рок, поп, джаз-фюжън, латино музика, блус, че дори и психаделик-рок ("A Love Supreme"). Можем спокойно да кажем, че този китарист изпълнява "world music" много преди този термин да бъде създаден и да добие популярност. За Carlos Santana музиката няма граници и стилове. Тя е просто средство, което позволява на хората да се чувстват добре, да се чувстват свободни и без ограничения, а на такива като него - да са по близко до Бог. Да, той е изключително дълбоко вярващ човек и това си личи по начина, по който свири и се държи на сцената, по начина, по който говори на публиката. Искрен е. И може би именно това е главната причина да е толкова обичан от феновете по света - неговата искреност. При него няма фалш, няма поза, няма преструвки и, присъствайки на негов концерт, виждаш, че нещата се случват пред очите ти, в момента, а не са предварително оттренирани до последния възможен жест и звук, както правят болшинството от съвременните изпълнители. Има и още една причина за любовта на феновете към него - когато е на сцената, Santana не просто свири пред 10, 20, 30 или 50 хиляди души накуп. Той свири на всеки един от тях поотделно, независимо дали въпросният зрител се намира в най-отдалечения край или е пред самата сцена. Прави го, защото е един от рядко срещаните музиканти, за които изразът "рутинно изпълнение" наистина не съществува. И защото на всеки свой концерт той разкрива и отдава душата си на хиляди напълно непознати хора. А това не е никак лесно. И го могат само най-големите.

Можеше ли концертът да е в София? Не само, че можеше, но и ТРЯБВАШЕ. За 43 години музикална кариера, Carlos Santana за пръв път дойде по нашите географски ширини. И обиколи всички страни на Балканите. Всички, с изключение на нашата. А още щом излязоха датите за турнето му около нас (04.07. - Букурещ, 06.07. - Истанбул, 08.07. - Атина, 11.07. - Белград, 12.07. - Вараждин, Хърватска), ни направи впечатление "дупката" в датите между Атина и Белград. Съвсем логично започнахме да си мислим и да се надяваме, че именно там ще се появи и датата за България. Не сме били далеч от истината - за София се е преговаряло. Но тези преговори така и не са стигнали до край. Можем само да гадаем защо родните промоутъри като че ли проспаха този концерт. Така или иначе "дупката" е трябвало да бъде запълнена и след като София е отпаднала, логично се е стигнало до единствената алтернатива в този момент. Така "Македония го доби своjот НАЈГОЛЕМ концерт во историjата - неприкосновената легенда на светската музичка сцена Santana, на 10-и jули во Скопиjе!", както написаха и самите македонци, а българските фенове изпуснаха един прекрасен концерт, който на всичкото отгоре у нас щеше да събере и повече публика.

Carlos Santana едва ли ще дойде отново на Балканите. Пропуснахме шанса да го видим на родна земя. Същото вероятно ще стане и с Leonard Cohen, който ще има концерти в Букурещ, Истанбул и Белград. И той едва ли ще повтори идване насам - все пак е вече на 75 години. Идентичен е и случаят с B. B. King - 84-годишен е и в момента прави вероятно последното си европейско турне. Ясно е, че няма как в България да видим всичко, но тези неща ни карат да се замислим дали не е дошло време родните промоутъри да поразчупят нещата и да започнат да канят групи и изпълнители, които са малко по-различни от това, което сме свикнали да гледаме непрекъснато у нас? Не е ли дошло вече времето, когато 95 процента от рок концертите у нас няма да са единствено и само в стилистиката на хард-рока и метъла? Дано отговорът на тези въпроси да е утвърдителен, защото от това ще спечелят не само организаторите, но и самите фенове на рок музиката у нас.

А ето и пълен сетлист от концерта на Carlos Santana, провел се на Градския стадион в Скопие, на 10.07.2009 г.:

• - Woodstock Chant
• 1. Soul Sacrifice
• 2. Into The Night
• 3. Life Is For Living
• 4. Incident At Neshabur
• 5. Maria Maria
• 6. Foo Foo
• 7. Samba Pa Ti
• 8. Batuka / No One To Depend On
• 9. She's Not There
• 10. Evil Ways / A Love Supreme
• 11. Hot Pants Power
• 12. Lord's Prayer / Purple Haze (Jimi Hendrix) - instrumental, part
• 13. (Da Le) Yaleo
• 14. Bass solo (Imagine - The Beatles) / Drum solo
• 15. Black Magic Woman / Gypsy Queen
• 16. Oye Como Va
• 17. Smooth / Dame Tu Amor
• Бис:
• 18. Corazon Espinado
• 19. Jingo