Автор: _Dickinson
Снимки: Авторът
|
Денят дойде!
Датата бе 27 юни, мястото - Балинген, Германия,
фестивалът - "Bang Your Head!!!". Дори и не подозирах къде отивам.
Нямах ни най-малка представа какво може да ме очаква на този фестивал.
Да, наистина имената на групите бяха повече от световноизвестни и
въпреки всичко, аз не знаех какво ще се случи. Само за два дни щях да
се насладя на любими класики на групи като Queensryche, Judas Priest,
Iced Earth… Денят започна нормално, всичко си вървеше по часовник,
групите се качваха на огромната сцена и след около 40 минути слизаха от
нея. Немската точност ме изуми. Взех едно разписание на фестивала, за
да имам някаква бегла представа кой и по колко време ще свири. За мое
голямо учудване, нямаше абсолютно никакви проблеми, както от страна на
организаторите, така и от страна на бандите. TYR започнаха в 9:30 и
приключиха в 10:00 ч.- точно, както бе обявено. За 15 минути бе
направен саундчек, инструментите и апаратурата бяха подменени и след
това на сцената се качиха Age of Evil. Момчетата се представиха повече
от прекрасно. Хората просто си се забавляваха, без да се създава
излишно напрежение. В близост до сцената бе разположена и къмпинг
зоната, където имаше чешми и душове, които непрекъснато се ползваха.
Освен това, точно зад тях се намираше и може би едно най-интересните
места в района, а именно метъл дискотеката, която бе разделена по
средата от един 30-метров бар.
МЯСТОТО: Едно малко градче в близост до
Щутгарт, наречено Балинген. Самият терен бе специално пригоден за
фестивала (само едно уточнение - фестивал - 24 групи за 2 дни, а не
няколко групи за 3 дни). Площ от около 2 дка само и единствено за тези
15 000 човека, които бяха дали между 90 и 100 евро. Много щандове с
различен мърчандайз. Като се започне с тениски и суитчъри на фестивала,
премине се през сребро, големи рогове за медовина, кожени облека, и
всякакви други интересни за всеки един фен стоки, и се стигне до
различните места за утоляване на глад и жажда, разположени на същото
това място. Преобладаваха заведенията за бързо хранене - бургери,
различни други храни и да не забравим за китайската кухня. Цялото място
приличаше на едно малко софийско кварталче. И всичко това, за да се
достави комфорт и удобство на посетителите.
  
ФЕНОВЕТЕ: Ексцентрични и много различни.
От такива, които носеха шапки с перца като на Астерикс, та до "лошите"
викинги. Предимно облечени с дънки и дънкови елечета, целите с нашивки,
но въпреки грубостта, която изразяваха, хората бяха изключително учтиви
и не създаваха никакво напрежение. Дори отпред на огражденията си
разменяха любезности. Нямаше я типичната българска простащина с
псувните и блъсканицата. Всеки си знаеше мястото и по никакъв начин не
притесняваше някой от останалите.
  
ОХРАНАТА: Тук с чисто сърце мога да
кажа, че това бе възможно най-слабата част от целия фестивал. Охраната
бе строга и точно толкова неотзивчива. Много от хората искаха да се
разведрят с чаша вода, но такива неща не бяха предвидени. В това
отношение охраната в България превъзхожда с пъти тази в Германия. Много
по-толерантни сме тук.
ОРГАНИЗАЦИЯТА: Ето че стигаме до
най-важния момент. Организацията бе повече от на ниво. Бяха безупречни
във всяко едно отношение и най-вече в точността. Една добре смазана
немска машина, която работеше с перфектна прецизност и швейцарска
точност. Нямаше проблеми с пропускливостта. Всеки, закупил билет, успя
да влезе и да намери своето място под жаркото юнско слънце. Учтиви,
любезни, хората на входовете без всякакво напрежение обясняваха на
прииждащите групички от хора накъде да се насочат и какво да направят.
Не можеха да се внасят никакви напитки (вода, сок, бира и т. н.),
всичко останало бе позволено. Много голямо впечатление ми направи, че
всякакви видове питиета се купуваха с бонове, които преди това сте
получили на касата срещу съответната сума. С пари се пазаруваше всичко
друго, освен напитки, каквито и да били. Нещо, което ме "притесни" бе,
че не видях пияни хора. Ами как ли ще има, при положение че бирата,
която се продаваше, бе или безалкохолна или с мед, или с други примеси.
Това естествено не успя да развали настроението на зрителите. Хората
идваха и си отиваха. Гледаха различни групи, но като настанеше време за
основните всичко се ориентираше към предните редици. Всеки, който
искаше да си вземе автограф и да си направи снимка с любимата си група,
имаше тази възможност, нещо за което аз разбрах чак на втория ден, за
съжаление. В една палатка на организаторите, до която достъп имаха
абсолютно всички, бе разлепен график със сесиите за автографи на
различните банди и музиканти. Седнали като войници, Grave Digger
раздаваха автографи на феновете си. Охрана почти нямаше. Единствените
охранители бяха две момчета с тениски "Sieherherit", които подкарваха
феновете към изхода на шатрата.
ЗВУКЪТ: Звукът беше повече от перфектен.
Изчистен, плътен и динамичен. Нямаше никакви проблеми с техниката,
освен едно недоразумение от страна на екипа на Yngwie Malmsteen. Но
това пък е като малко камъче във водата.
ГРУПИТЕ: Много и различни
банди. Различни по стил и концепция. Rage, Ensiferum Tyr, Yngwie
Malmsteen с Ripper Owens, Iced Earth, Judas Priest, Tankard, Saxon,
Lizzy Borden, Age Of Evil Agent Steel, Breaker, Grave Digger,
Onslaught, Obituary, Contracrash, White Lion, Great White, Secrecy,
Korpiklaani, Forbidden, Hardcore Superstar (отменен полет и съответно
нямаше възможност да свирят). На мястото на Hardcore Superstar
организаторите поканиха Age Of Evil и Lizzy Borden за повторни
изпълнения. Благодарение на бързата реакция на техническите екипи и
отзивчивостта на групите, не настъпиха сериозни сътресения в
програмата. Както всяко едно нещо и на този фестивал имаше малки
организационни проблеми - декорите на Queensryche, създадоха малък
проблем и това забави с 20 минути началото на шоуто. Групата бе
основната за вечерта. Тя изпълни от начало до край Operation: Mindcrime
I и II, след което задължителния бис с "Walk In The Shadows", "Jet City
Woman", "Empire" и за десерт, песен, която според вокалиста им не е за
концертни изпълнения - "Silent Lucidity". Безупречен глас, страхотни
декори и перфектно сценично и театрално поведение съпътстваха цялата
постановка наречена "Mindcrime". Iced Earth направиха блестящо шоу със
наскоро завърналия се стар фронтмен Matt Barlow, който за пореден път
доказа класата си на уникален певец. Всичко започна с "Dark Saga" и
после диамантите от дискографията на Iced Earth постепенно се занизаха:
"Dracula", "My Own Savior", "Vengeance Is Mine", "Declaration Day",
"Ten Thousand Strong", "Pure Evil", "Burning Times", "Prophecy",
"Melancholy" и др. Ynwie Malmsteen обаче успя да разочарова публиката.
Представянето му бе под всякаква критика. Нямаше онова познатото
Yngwie-звучене, по-скоро той се подиграваше с тези, които бяха там
специално за него. Добре че Ripper Owens бе с него, за да спаси вече
позастаряващата легенда. Много приятно бях изненадан от групи като
Breaker, Onslaught и Obituary. Момчетата се раздадоха изцяло и
заслужено получиха аплодисментите на публиката, която се бореше с
адската жега. Втората вечер бе вечерта на "Metal Gods" - Judas Priest.
Веднага след излизането си на сцена те ни запознаха с "Nostradamus",
"Rock Hard, Ride Free", "Between The Hammer And The Anvil", "The
Sentinel", "Painkiller", "Breaking The Law", "Angel", "You've Got
Another Thing Coming", "Hell Bent For Leather". Постепенно вечерта
вървеше към своя край, и тогава организаторите обявиха изненадата на
фестивала. Малко, след като Judas Priest слязоха от сцена, на нея се
появи самата метал кралица Doro. По-късно всичко приключи с над
15-минутни фойерверки.
Препоръчвам на всички, които искат наистина да се
насладят на хубава и качествена музика, да посетят поне един такъв
фестивал в Западна или Централна Европа.
|
|
