Една вълшебна вечер с бащите на прогресив метъла Fates Warning в Солун

До Солун може да се пътува по няколко начина. Ако направите това с кола, то трябва да имате предвид няколко неща. Разстоянието от София до Солун е около 285 км. Шосето на гръцка територия в първата си половина е по-лошо от пътя, който е от българската страна. Всъщност, то е почти изцяло в ремонт - в момента там се изгражда магистрала. Същата тази магистрала е вече построена във втората част от пътя на гръцка територия и там се пътува значително по-удобно. Важно е да знаете, че минете ли границата (това става за около минута, проверката вече е само на едно гише), то от там нататък трябва да спазвате на сто процента всички знаци, ограничения и правила. Не рискувайте да правите обратното (въпреки че гръцките шофьори правят точно това), защото за неспазване на знак "Stop" или за преминаване на двойна непресечена линия ще се разделите с няколкостотин евро. Глобите за нарушаване на пътните правила в Гърция са повече от жестоки, а полицаите следят предимно чужденците. Разстоянието от границата до Солун е около 115 км. и се минава за около час и половина.

Ако сте избрали пътуване с влак, то хубаво е да си закупите билетите поне 20 дена преди датата на пътуването. Тогава те са най-евтини - двупосочен билет София-Солун струва около 30 лева. Влаковете са удобни, както и разписанието им: тръгват от София около 7:00 часа и пристигат в Солун около 13:00 часа. Връщането е на следващия ден, като часовете са подобни - тръгване от Солун рано сутринта и пристигане в София около обяд. Важно е да имате предвид, че гърците затварят гарата в Солун около полунощ, така че ще трябва да намерите къде да спите/висите до сутринта. Да речем, че лятото това не е проблем - градинки и пейки в Солун колкото искаш, но когато времето е студено, този факт не е за пренебрегване.

И още нещо, което е много важно: ако случайно на границата ви попитат къде отивате, не казвайте "Солун", защото ако го направите, като нищо пътуването ви може да приключи точно в този момент. "Thessaloniki" ще ви свърши много по-добра работа ;)

Ако сте планирали пристигането си в града около обяд, то ще имате прекрасна възможност за кратка туристическа обиколка на града. Нашият съвет е да тръгнете от площад "Аристотел" - намира се в сърцето на Солун и е вероятно най-посещаваното място и от туристите, и от местните жители. Тръгнете оттам по крайбрежната улица, осеяна с десетки кафенета, за да стигнете до Бялата кула - един от символите на града, построен от турските нашественици през 1430 година. Продължете разходката си на север, за да стигнете до Арката и Ротондата на римския император Галерий, а оттам за около 10 минути можете да стигнете до църквата "Св. Димитър", която носи името на "патрона" на Солун. Тя датира от времената, в които градът е бил второто по големина селище във Византийската империя. В храма се съхраняват мощите на свети Димитър - мъченик, загинал по време на управлението на император Максимиан (292-311 г.). С това и вашата културна обиколка на града може да завърши. Тези четири исторически обекта са задължителни за виждане в Солун, а цялата работа няма да ви отнеме повече от час и половина. Разбира се, в Солун има още много неща, които може да се видят, но все пак тук говорим за концертен, а не за някакъв друг вид туризъм, така че това ви е напълно достатъчно.

Солун е доста скъп за нашите стандарти град. Паркингът в центъра на града е 4-5 евро на час, едно кафе струва 3 евро, а за чаша наливна бира по време на концерта ще трябва да извадите 5 евро. Въпреки убийствено високите цени за паркиране, общо взето нямате голям избор и ще трябва да платите. Паркиране на забранени за това места ще ви излезе доста по-скъпо (споменахме вече за глобите в Гърция), а да намерите безплатно място, на което да оставите автомобила си, е нещо, което е равностойно на подвиг. В сравнение с движението и задръстванията в Солун, същите в София изглеждат като от някакво малко селце. Хубаво е да сте снабдени с GPS устройство - така ще си спестите огромни главоболия и ще стигате безпроблемно до желаната дестинация, включително и до всеки платен паркинг в града.

Клуб "Block 33" (бивш "Ydrogeios") е приблизително с размерите на софийския "Blue Box" (без балкона), но с далеч по-ефикасни аспирационна и озвучителна системи. Намира се в западната част на града и е леснодостъпен при пътуване от България. Паркирането пред клуба не е проблем - места има и за тях не се плаща. В сградата, в която сега се провеждат почти ежедневно концерти, в продължение на повече от сто години се е помещавала кланицата на Солун. Днес всичко е реновирано и "Block 33" разполага с две зали - малка (за около 250 човека) и голяма (за около 600 човека). Във всяка от тях има бар с всякакви напитки (скъпи са), а клубът разполага и с двор с пейки и маси за тези, които се отегчават от съответния концерт или просто искат да си побъбрят със своите приятели на спокойствие.

В "Block 33" до сега участия са имали групи като W.A.S.P., Arch Enemy, Gamma Ray, Therapy?, Uriah Heep и много други, а по-интересните от предстоящите събития са концертите на UFO (17 април) и Deicide (27 май).

Освен всичко друго, в Солун кипи и активен концертен живот. Вторият по големина град в южната ни съседка е редовна спирка в тур-разписанието на повечето съвременни рок/метъл банди и с прискърбие можем да кажем, че София все още не е в състояние да предложи на родните фенове подобно концертно многообразие. Именно поради тази причина, в ранната утрин на 26 март 2010 г. се качихме на няколко автомобила и поехме на юг, тъй като няколко часа по-късно ни очакваше среща с бащите на прогресив метъла - Fates Warning. Да, вече сме ги гледали у нас преди пет години, но този път поводът и участниците в събитието бяха повече от специални. Причината за този концерт беше преиздаването на култовия албум "Parallels" в ремастериран вариант, с бонус CD и DVD. Но ето и по-интересната част от събитието: съставът на Fates Warning е същият, записал албума през далечната 1991 г., а именно: Ray Alder (вокали), Jim Matheos (китара), Frank Aresti (китара), Joe DiBiase (бас) и Mark Zonder (ударни). "Класическият" риюниън на групата е за едва шест концерта, два (!) от които в Гърция.

Както беше предварително обявено, вратите на клуб "Block 33" отвориха точно в 21:00 ч. Пред входа беше разположен щанд с мърчендайз на групата, на който се продаваха тениски, направени специално за гръцките концерти на Fates Warning. Малко преди 22:00 ч. на сцената се качиха музикантите от Agnosia - местна прогресив метъл група. Гърците изнесоха около 45 минутен сет, от който не стана ясно защо точно тях бяха избрали за подгряващи на легенди като Fates Warning. Agnosia свирят ужасно клиширан прогресив метъл, повлиян основно от Dream Theater. И докато музикантите все пак заслужават похвала за сравнително доброто инструментално изпълнение, то вокалът на групата Louis беше меко казано трагичен. Към средата на концерта им дойде най-интересният и същевременно най-странният момент - групата реши да изпълни... кавър. Май е доста неадекватно да правиш подобно нещо, при положение, че имаш едва 45 минути на разположение, при това - като подгряваща група. Е, поне кавърът беше наистина добър - "Flow" на култовите норвежци Conception.

Около 23:00 часа настъпи и дългоочакваният момент - светлините угаснаха и зазвуча ефирното интро на "Leave The Past Behind". Fates Warning вече бяха на сцената и творяха магия. Около 600 гърла (сред които и близо 30 български) надвикваха Alder, a по време на припева залата трепереше от подскоците на феновете. След края на парчето Ray представи присъединилите се специално за тези концерти Joe DiBiase и Mark Zonder и обяви, че групата възнамерява да изсвири целия албум "Parallels", при което публиката избухна в екстаз. С напредването на концерта положението в залата не се промени - зрителите изпяваха всеки стих от песните, а Ray трудно намираше думи, с които да опише вълнението си, като на няколко пъти той бе на път дори да се просълзи. Както сме свикнали да го виждаме, Jim Matheos се беше притаил в лявата част на сцената и рисуваше мелодии по струните на красивия си PRS. През целия концерт той бе вглъбен в себе си и сякаш стоеше настрана от останалите четирима. Гледайки го, всеки веднага разбира кой всъщност е ЧОВЕКЪТ в тази група. На другия край на сцената Frank с хирургическа прецизност свиреше изпепеляващите си сола и помагаше на Ray с бек вокалите. По нищо не личеше, че Joe DiBiase e бил извън групата цели 15 години - непринуденото му поведение и перфектната сработеност с останалите музиканти даваха да се разбере, че Joe винаги е бил и ще остане част от това семейство. Всичко казано до тук важи в пълна степен и за ударния магьосник Mark Zonder - човекът, повлиял на хиляди барабанисти по света, който тази вечер ни показа какво означава да се свири на барабани.

За съжаление годините и страстното тютюнопушене са оставили своята следа върху гласа на магнетичния фронтмен на квинтета. Отдавна е ясно, че Ray Alder е доста далеч от формата си през 90-те години на миналия век. Спомняме си и катастрофалното му пеене преди пет години в столичната зала "Христо Ботев", но в Солун представянето му беше на съвсем прилично ниво. По-предизвикателните моменти, като убийствените височини в "The Eleventh Hour", бяха изпети на долна октава - далеч по-разумното решение от това да се напъва до посиняване, а сценичното му поведение и комуникацията с публиката демонстрираха висша класа.

Както беше обещано, музикантите подкараха "Pаrallels" по ред на номерата. Трудно могат да се посочат кулминационни моменти в шоуто, тъй като зарядът не спадаше през цялото време. Доста забавен момент се получи по време на първия припев на "Don’t Follow Me", когато микрофонът на Ray се откачи от кабела си и падна в публиката. Едно момиче от първия ред моментално го върна обратно на сцената, а покрай това някой подари часовника си на Ray. Странен начин да изразиш любовта си към групата... След последната песен от "Parallels" - "The Road Goes On Forever" (изпълнена за втори път на живо - първият бе едва 6 дена по-рано, когато групата направи репетиционен концерт в Холивуд), музикантите ни пренесоха в 1994 г. и изсвириха почти половината песни от албума си "Inside Out" - заразителната със своята мелодичност "Pale Fire", красивата балада "Island In The Stream" и ударните "Face The Fear" и "Monument", като по време на последната Frank и Jim ни обстрелваха с великолепни сола.

Дойде моментът, в който Fates Warning ни пожелаха приятна вечер и се прибраха зад сцената. На всички ни беше ясно, че това не е краят на концерта и че предстои бис. Може би именно заради това аплодисментите бяха доста сдържани. Като че ли е време тази работа с бисовете да бъде преразгледана, тъй като вече е по-скоро досадна, отколкото затрогваща. Двете песни от биса бяха от "Perfect Symmetry" - първият албум на Mark Zonder с групата. "Through Different Eyes" предизвика истински фурор сред публиката, а край на този чудесен концерт сложи великолепната "Nothing Left to Say". След финалните акорди музикантите дълго се сбогуваха с феновете, а Ray трудно сдържаше сълзите си. Светлините в залата озаряваха стотиците щастливи лица, а ние напуснахме "Block 33" с една сбъдната мечта повече. Сега ни остава да се надяваме, че Fates Warning ще правят по едно турне всеки път щом преиздадат албум. Защо пък да не си помечтаем, че скоро ще видим на живо изпълнени шедьоврите "A Pleasant Shade of Gray" и "Disconnected"? Разбира се, очакваме и нов материал от групата, както и поредния албум от страничния проект на Jim Matheos OSI. За него, а и за много неща, свързани с миналото, настоящето и бъдещето на Fates Warning ни разказа самия Jim, в интервю дадено специално за читателите на "Metal Katehizis", което ще имате възможност скоро да прочетете на страниците на нашия сайт. А докато чакате това да се случи, можете да си пуснете някой от албумите на групата и да се потопите в един различен и вълшебен свят.

Ето и пълния списък на песните, изпълнени от Fates Warning в Солун, на 20 март 2010 година:

• 1. Leave the Past Behind
• 2. Life in Still Water
• 3. Eye to Eye
• 4. The Eleventh Hour
• 5. Point of View
• 6. We Only Say Goodbye
• 7. Don't Follow Me
• 8. The Road Goes on Forever
• 9. Pale Fire
• 10. Island in the Stream
• 11. Face the Fear
• 12. Monument
• ---
• 13. Through Different Eyes
• 14. Nothing Left to Say